Първият проект, който ще стартира екипът на Художествената галерия в Казанлък под ръководството на новия директор д-р Пламен Петров, ще е цикъл от събития, посветени на художника Иван Милев, тъй като неговото творчество и живот продължават да бъдат непознати. Това, обаче, ще се случи в началото на следващата година, тъй като художественият план за настоящата е в действие.
Следващият художествен план за 2022 г. д-р Петров ще подложи на обсъждане в специалния Художествен съвет, който смята да сформира към културния институт. В състава ще влизат представители на различни гилдии.
Според доктора по изкуствознание няколко са мотивите му да се кандидатира за директор на Казанлъшката галерия – първият е личен: това е една от най-богатите колекции у нас, а вторият, че е обозрима институция. Той я оценява като добре подредена и стопанисвана, но откроява редица дефицити – на изкуствоведска експертност и реставрационна, несистематично водена образователна и възпитателна политика, липса на добре подготвени кадри.
В концепцията за управление на Художествената галерия в Казанлък на д-р Петров влиза намерението колекцията да бъде опрозрачнена, да бъде регламентирана цялата дейност, превръщането й в място за споделяне на идеи и емоции от всички изкуства, адекватното ситуиране на къщите на Дечко Узунов и Ненко Балкански в културния календар не само на града, но и на страната.
Създаването на няколко платформи предвижда още плана на новия директор през следващите пет години – едната от тях цели подобряването на отношението на различни видове публики, които да опознаят институцията, платформа „Картина на месеца“, „Лято в галерията“, инициативи за привличане на изкуствоведи и ученици на практикуми.
„Казанлък е люлка на изследването на изкуството още от Иван Енчев-Видю“, подчерта д-р Петров и уточни, че професията на изкуствоведа е изключително дефицитна, в момента се обучават само двама студенти в Художествената акададемия, а в Художествената галерия в Казанлък чрез различни събития може да се стимулира интереса на хората към това поприще.
Д-р Петров предвижда още сесии за внасяне на предложения за взаимодействие с местната гилдия от творци, както и събититя за събиране на средства за привличането на реставратори, тъй като Галерията не разполага с такъв специалист.
Изваждането „на светло“ на огромната сбирка от документалистика е друга цел на новоназначения шеф на Художествената галерия в Казанлък.
„Днес светът е удавен в образи от социалните мрежи, затова Галерията не трябва просто да представя картини, а продукт, който трябва да бъде включен в разказ. Художествената галерия в Казанлък трябва да има своето смислено съществуване“, смята д-р Петров. Според него липсата на мечти и на дързост в управлението води до дефицити в позиционирането на институцията в духовния живот. Генералният му стремеж е Галерията да генерира смислено съдържание.
Първата среща на д-р Пламен Петров с Художествената галерия в Казанлък е в детството му, вече като изкуствовед е проявявал многократно интерес и е съдействал за включване на творби от пинакотеката й в общи експозиции.
Утре изкуствоведът навършва 38 години в Града на стоте художници като шеф на Казанлъшката галерия, която е първата художествена сбирка у нас. Има зад гърба си множество публицистични, анализаторски и художествени текстове, редица монографии и студии, сред които „Случаят „Олга Круша“ (2020), „Художественият отдел на Първото българско изложение – Пловдив 1892 г.“ (2019), „Войната на молива“ (2018) и др. Участва в редица изследователски проекти и изложби, включително театрални, научни конференции и колегиуми, осъществените изложби с негово участие от 2011 г. досега са повече от 40.
Последвайте ни и в Телеграм
