К‘ви знамена? К‘ви пет лева?

Развяхме ли знамената? Развяхме ги. В Града на розите. Розовите флагове, дето ни ги подари общината, че да ни е пандемично празнично за онлайн феста на розата 2020. Е, не беше масово, но няма идеално и розово щастие

Знам защо ги вейнахме от балкони и чардаци – достатъчно е да се огледаш.

За да покажем на човечеството колко брутални начини има да кичеш текстилния символ на Казанлък – като го провесиш на простера до бельото и чаршафите; да го увесиш на винкел; да го виснеш като сенник /най-добре с герба надолу/; да го навървиш на тел; да имровизираш отгоре му с маркер; да го „аранжираш“ върху юрган или купето на камион; да го защипеш на парапет… и прочие други импровизации. Финалът на тази „колекция“ е отворен, защото с изброените не се изчерпва наборът от комични постановки, но ценният опит е принос към световното изследване на кича. Успяхме!

Като се поогледаш – има смисъл. Може да е извратен, но има резон да спуснем флага на Казанлък от тераси и асми.

Първо – в памет на Института по розата в Казанлък. На Задушница е редно да си спомним за единствения институт по маслодайната роза в света. Него вече го няма.

За последователното му и сигурно погубване Пресс ТВ писа и алармира през последните 5 години активно с поредица от събитийни материали и разследвания. Наука в научната институция отдавна няма. Изгонени бяха безогледно научните работници, останаха само материалните активи, отдадени под наем. Останаха и стотиците декари с „бракувани“ рози.

Второ – знамената се веят като за последно и на изпроводяк с почит към поминъка и към розовите масиви, които стопаните им ще изкоренят, защото са принудени. Някои го направиха още миналата година край пътя за Шипка и на други места. На други им предстои заради кризата в бранша, за която също пишем отдавна, розопроизводителите остро говорят, но чуваемост няма. Заети да разнасят знамена до изтривалката на домовете ни, градските чиновници оглушаха. Ще се запишат в историята с дефицити в слуха и чевръсто обхождане на мнгоетажните жилища, за да имат спомен поколенията, когато рози няма да има наоколо, но пък ще има остатъци от розови парцали по /х/избите.

Трето – няма начин кюлотеният плат със синята щампа да не се вее приветствено в чест на модерния парк с дестилерия, шоурум, експозиция и богато обсипани с розов цвят полета на мястото на Детското автоградче между Казанлък и Енина.

Не виждате авангардния парк…? Това е от късогледството ви и нежеланието да гледате позитивно, както ви нарежда местната власт. Докато не правите нищо за града си, а само блъскате на три смени, за да отчислите данъци за Казанлък, може и да не сте забелязали, че единственото на Балканския полуостров Детско автоградче бе продадено преди 4 години на митичен китаец за без пари, за да строи там мегаактуален розов комплекс. Но да не се занимаваме с неизпълнените ангажименти на хонгконския жител. И за това подставено лице на нашенските управници Пресс ТВ писа неведнъж.

Четвърто – от юнския дъжд подгизват розовите знамена, нелепо окачени като прани гащи по въжетата на терасите и кухненската дограма. Но пък гордо подгизват. То ще да е и заради Музея на розата, който глътна 1 500 000 лева допълнително от джоба ви, за да подгизне месец след построяването му. Построен да подслони цялата безценна колекция на стария музей, новият не успя. Но беше издигнат в траурна стилистка насред „Розариума“, където бетонът е повече от розите.

Пето. Иска ми се да е последно. Едва ли. Тази дописка наистина е с отворен край.

Ако сте стигнали дотук с четенето, моля ви, бръкнете в джоба или в портфейла си, извадете банкнота от пет лева, ако ви се намира. Погледнете я. Оттам вас ви гледа „най-българският художник“ – Иван Милев. Казанлъчанин с безалтернативен принос към родното и планетарно изкуство

Единствените запазени стенописи от удивителното му творческо наследство все още се намират в родния му Казанлък. Има и в тази секунда опасност планетата да ги изгуби завинаги от съкровищницата на възвишеното. За това община Казанлък и кметицата нехаят и мълчат месеци наред.

В Града на стоте художници се веят розови флагове като на тържествено опело.

Да. И Институтът по розата, и обречените розови масиви, и Иван Милев /от петолевката/ заслужават тази повестка от знамена в кюлотен цвят.

Очаквам да бъдат дадени и тържествени изстрели, докато изброяваме убития по списък престиж на Казанлък. Патрони има кой да осигури.

Аристократизмът на Казанлък, извайван от 200 години, си отиде. Отива си и поминъка. Само две причини да веем знамената възпоменателно. И да въртим хорото на мегдана.

Но вие не се задълбочавайте – искат ви безмълвни на портала и пред урните. Срещу това получавате не пандемична помощ, а флаг.

Алелуя!