Появата в началото на ХХ век на един от най-известните кадри на казанлъчанина Георги Ст. Георгиев, наречен „Сатир и нимфа”, е раждането на актовата фотография у нас.
На снимката позират полуоблечени мъж и жена сред природата. Всъщност, според разбиранията през 1934 г. са си направо голи.
Актът във фотографията се ражда в България след основаването на първия български фотоклуб в София през 1920 година с председател именно Георги Ст. Георгиев.
Ентусиазираните български фотографи започват да плащат на женски модели, за да ги заснемат, но с една малка подробност – поради съмнителността на начинанието и властващите морални норми, те трябвало да вършат своята работа единствено в компанията на собствените си съпруги.
Основоположникът на актовата фотография в страната ни – Георги Георгиев, е роден в Казанлък през 1881 година, а първите си познания по фотография получава като дете от баща си.
Георги Георгиев е един от първите фотографи, заснел кадри от времето на Балканската война при обсадата на Одрин. Българинът винаги се е увличал по летенето (дори през 1917 преподава теория на летенето в училището за летци) и като летец наблюдател през Първата световна война успява да осъществи и първите аероснимки на Солун в тила на френската армия. Той е основоположник и на аерофотографията.
През 1924 г. Георгиев получава първите си отличия – сребърен медал и почетен диплом в конкурса на сп. PHOTO ET CINEMA, а след това талантът му се забелязва в Париж, Берлин, Виена, Милано и др. По негова инициатива през 1950 година се създава първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография, в което е директор и преподавател. Георги Георгиев остава верен на таланта и вдъхновението си до края на своя живот през 1956, като дотогава провежда курсове за професионалисти фотографи.
Оше през 1922 г. Георгиев прави опит за протоактова фотография със снимката си „Край морето“.
Снимки на Георги Ст. Георгиев в интернет:
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
