Владиката Киприан: Строежът на крематориум е е в пълен разрез с учението на св. Православна църква

Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан направи обръщение по повод инвестиционните намерения за изграждането на крематориум на територията на град Стара Загора.

Ето пълният текст на Обръщението:

ОБРЪЩЕНИЕ НА СТАРОЗАГОРСКИЯ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН КЪМ БЛАГОЧЕСТИВИТЕ ПРОВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ОТ СТАРОЗАГОРСКА ЕПАРХИЯ, ПО ПОВОД ПОЛУЧЕНАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЕКТ ОТНОСНО ИЗГРАЖДАНЕ НА КРЕМАТОРИУМ В ГРАД СТАРА ЗАГОРА

Възлюбени в Господа честни отци, братя и сестри, скъпи чеда на Старозагорската епархия,

Бог ни е отредил да живеем в прекрасна страна, дарил е народа ни с чувствително и търсещо сърце, което носи православен дух и вяра. Тази вяра, завещана ни от деди и майки, е отстоявана с мъченичество и вековен стоицизъм. Достойнства, втъкани в историята и релефно познати от преживяното в града ни мъченик – Стара Загора. Предците ни са преминали през хилядолетията, като неизменно са предавали факела на нравствеността и пламъка на домашните кандила, съхраняващи духа и почитта към предците.

Затова с изненада и крайно недоумение приемаме вестта за стремеж да се изгради в Стара Загора крематориум, който е в пълен разрез с учението на св. Православна църква за изпращане на скъпите ни покойници и който ни отчуждава не само от вековни традиции, но и от душевността ни.

Църквата не може да приеме кремацията, защото смята човешкото тяло за храм на Светия Дух, неизменна част от човека и личността му. Душата носи яркия спомен за тялото и след смъртта й очаква отново своето съединение с него. Още през втори век св. Иустин Философ казва: „ Какво е човек, ако не живо разумно същество, състоящо се от душа и тяло? Нима душата сама по себе си е човек? Не, тя е душа на човека. А нима тялото може да бъде наречено човек? Не – то е тяло на човека…единствено същество, състоящо се от съединението на едното и другото се нарича човек.“

Всички тайнства на Църквата са насочени към човека и неговата цялостност. Спасението му също е не само за душата, а и за тялото, възродено и живеещо в Духа. В посланието си до Солуняни, св. апостол Павел ясно казва „Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата, и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа / 1 Солун.5:23/.

Човекът е ипостас /същност/,състоящ се от душа и тяло в единството им. Тази същност не се унищожава, дори и при разлъка на душата от тялото, защото душата запазва спомена за тялото и го познава, за да възкръсне в него и вече с Божията благодат, то ще бъде нетленно и безсмъртно. Това потвърждава и апостол Павел с думите „ Тъй е възкресението на мъртвите: сее се в тление- възкръсва в нетление…сее се тяло душевно-възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно/1Кор.15:42-44/.

Това са само част от доводите, поради които Църквата не може да даде благословия за кремация. Изгарянето на тялото е не само непризнаване на Божия промисъл за човека, но и неверие във възкресението и неуважение и презиране на тялото. Тук е мястото да споделим, че при обстоятелства причиняващи изгаряне, както е при мъчението на телата на светии , при нещастни случаи и пожари, Бог вижда, че  свободната воля на човека не е причина за това и няма неуважение към тялото. Разликата при доброволното му изгаряне е неверието, което е в основата му и предизвиква това насилие над тялото. Нека да не забравяме и факта, че винаги, когато има насилие над природното естество, следват екологични беди и затруднение.

Сигурно ще има хора, които ще кажат, че тези доводи не ги касаят, защото са невярващи . Разбира се, всеки има свободна воля и може да греши или не с нея. Сам Бог ни е дал право на избор и очаква нашето решение. За тях ще добавим, че кремацията поражда далеч не само верови въпроси. Стана дума, че последствията от нея са екологични, а също и морални и етични, с трайни последствия върху народопсихологията ни. Народът ни е силен, когато се вглежда в благодатта, дадена му от Твореца и добродетелите, натрупани през векове в дебрите на борбата му за оцеляване на род и вяра и обичта му към  тях.

Всеки път, когато идват вълни на подражателство и копиране на чужди модели, той неизменно губи. Бягайки от уникалността си и не виждайки достойнството на завещаното ни от предците, прекъсваме силата на живеца, оставен ни от тях. Кремирането не е само плод на чужда култура, то е чуждо и на душевността ни и народностното ни мислене. Каква духовност носи тази чуждица, за да я предадем на следващото поколение? И как тя се вписва с ярката картината на опожарения ни престолен град, изгубил над десет хиляди свои чада, избити и изгорени, заради българското? Няма ли да почувстваме поне малко срам от тях, нашите сънародници, които са счели за дълг да съберат оцелелите в пепелта кости на старозагорските мъченици и да ги съхранят в костница, за да се знае и помни? Писателят и тълкувателят на българската същност Тончо Жечев ни завеща думите „ Тоз, който не е от някъде, той от никъде не е !“.Бездуховността може и да носи печалба, но тя никога не е повече от тридесет сребърника. Тя носи бедност на душите ни, толкова голяма, че не можем да предадем необходимия заряд на надежда и дух на децата си, на хората след нас.

Вярвам в разсъдителността на всички отговорни органи и организации на територията на Община Стара Загора, като отправяме нашия християнски апел да се прояви благоразумие, мъдрост, добро разбиране и разсъдителност и да положим сили, та изграждането на нов крематориум в богохранимия ни град Стара Загора да не се случи. Това е наш призив, отправен с любов към всички Вас. Ние нито можем да разпореждаме, нито налагаме, защото нямаме право на това, но можем със загриженост да отправим Архипастирски съвет. Няма как да участваме в безплодните дела на тъмнината, а напротив – длъжни сме да ги изобличаваме (Ефес. 5:11).

Божието благословение да пребъдва над всички старозагорци и над целия ни народ. Амин!

✞ СТАРОЗАГОРСКИ

МИТРОПОЛИТ

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *