Ултрамаратонецът Ради Милев записа нова победа в своята възрастова група и завърши с шесто място в общото класиране на 48-часово бягане в Швейцария. От 16 до 18 октомври в Бруг бе проведено първото национално първенство на 48-часово бягане и национално първенство на 24 часа.
„Бях обявил, че през 2020 „първите 7“ ще станат български. Човек трябва да изпълнява „обещанията си“, написа от стената си във Фейсбук казанлъшкият спортист, който стартира в състезанията с екипа на Лекоатлетически клуб „Цветанка Христова“.
В 40-часовото бягане Ради Милев изминава 295,547 км. и е най-възрастният участник на старта.
Със 7 участия, вече притежава 7-те най-добри постижения в света в групата М70 (70 – 74-годишните мъже).
Първи на 48 часа финишира германецът Флориан Ройс, победител на Спартатлона в Гърция, от световното на 24-часа в Торино 2015 г. (263,9 км.) и
„Спортист на годината 2015“ на IAU (Международната асоциация на ултрамаратонците).
Ето и какво разказа за участието си в това изпитание националният рекордьор от Казанлък в бяганията, споделено в социалната мрежа:
„Не участвах за класиране, за рекорд. Близките до мен хора знаеха това. Заявих го и при тръгването: „Отивам за „първите 7“, в общото класиране със сигурност ще бъда в топ 10, а вероятно и в топ 6. В групата ще бъда първи. “(Не е възможно да направя „първите 7“, а да бъда втори!)
Направих това за което отидох.
Както казах, класирането не ме интересуваше и дълго време след старта не знаех къде съм нито в общото, нито в групата. Знаех, че се движа стабилно. Имаше негативни неща, но те не можеха да ми попречат да постигна целта. Имах проблем с очите. Осветлението на трасето не беше добро, дори няколко пъти прекъсва (единият път за повече от 2 часа!). Денят бе къс, а нощите дълги. Облачно, без никаква луна (новолуние). Температура от 2 до 12 градуса. Валя, но по-малко от прогнозата.
И сега, както винаги, не съм ползвал гелове, „вафлички“, добавки, медикаменти, лекарства, масажи, не съм спал, не съм почивал, не съм сменял тениски, маратонки, чорапи …
Анализът на информацията на организаторите показва, че съм:
• Най-възрастният участник (мъж).
• Движил съм се най-равномерно, въпреки че не носех часовник.
• Имам най-кратки почивки (2 „дълги“ – 7 и 8 мин. и 6 „почивки“ по около 2 мин. – за тоалетна са, все пак сме хора, храната ми е натурална, а и трябва да се поддържа хигиената).
В Швейцария не отидохме на екскурзия. Тръгнахме деня преди бягането в 13 часа. Вечерта спахме на палатки до трасето. Награждаването приключи около 16 часа в неделя, а в полунощ вече си бяхме в България.
Беше доста натоварено и нямаше да се справим сами със съпругата ми. Сърдечна благодарност към Младен Гайтанджиев, който се съгласи да дойде с нас. Невероятен Човек! Бих се радвал, ако Младен е мой брат, син или зет, но съм щастлив, че той е мой приятел и ще се постарая да го запазя като такъв, защото зная, че винаги мога да разчитам на него. Да, такива са истинските алпинисти!
Трябва да благодаря и на още един човек. На Човека, който ми помогна финансово да участвам в това бягане.
Но как да го направя, когато Той ми постави категорично условие да не споменавам името му.
Ще си позволя да напиша само това:
Той е мой ученик, когото аз много уважавам! (Не е Миро!)
Щастлив съм, че съм имал такива ученици.“
Последвайте ни и в Телеграм
