Признанието на един футболист: А имахме обща цел и мечти!

Ds olil

„Не просто е жалко, боли ме!“. Това разказа пожелал анонимност футболист от състава на казанлъшкия „Розова долина“, който за добро или за лошо от догодина няма да има място сред професионалните отбори. „Пак сме при аматьорите. Огромно разочарование“, допълва младият мъж, който се страхува да бъде цитиран от медиите, по обясними причини. „Плаче ми се, не ми се качва на стадиона. Още кънтят в ушите ми думите на кметицата, която обеща на банкета да намери пари, каза го на микрофона, чухме обещанието, повярвахме, а после…Ритаха ни от „Ураган“, „Димитровград“, в Асеновград съдиите ни се подиграваха. Стискахме зъби, защото момчетата знаеха каква е целта пред колектива. При минус 10 сме тичали на Тюлбето, а когато падна сняг, две педи на стадиона – пак търпяхме. Не съм спал преди мач и след всяка изиграна среща. Вълнението е огромно, няма как да се опише. Нямах пари за възстановяване, работих контузен, но нищо, футболът за мен е всичко. Над две години сме заедно в този колектив, а той е прекрасен. Жал ми е за момчетата, и аз се чувствам предаден. Някои ще си тръгнат, убеден съм в това“, признава футболистът. „Предполагам, и останалите ми съотборници мислят като мен в момента, само че нямаме право на глас, решенията се вземат от други, хора облечени с власт и солидни постове. Наистина е тъжно“, коментира казанлъшкият спортист. „Не искам да виждам никого в момента, чувствам се омерзен“, споделя играчът на „Розова долина“.

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram