Голямото разочарование за българския зимен спорт в годините на успехи – вместо София домакин на олимпийските игри през 1992 г. е френският курорт Албервил. Не е ясно как сме щели да се справим с домакинството за България в годините на прехода, но и французите не са се представили блестящо. Транспортен хаос цари на игрите. До пистите се пътува с часове…
А какви са били грандиозните планове, ако все пак се беше усмихнал късметът на София да организира олимпиадата?
През 1986 г. София се кандидатира за домакин на зимни олимпийски игри. Надпреварата е за ХVI зимна олимпиада през 1992 г. В годините на неограниченото финансиране на държавни проекти едно такова събитие щеше да донесе на българската столица страшно много нови обекти. Нямаше да е чудно, ако сега имахме дори магистрала от София до зимния курорт Боровец.
Плановете, инициирани от председателя на Българския олимпийски комитет Иван Славков, биват наистина сериозни. Предвиждало се е изграждането на цял национален център за зимни спортове със стадион и леден овал плюс няколко зимни спортни обекта.
Стадионът, наречен „София-92“ (номер 2 на плана), бива предназначен за хокей на лед и фигурно пързаляне. Той е щял да бъде изграден близо до Околовръстното шосе в подножието на Витоша. В комплекс с него е щяло да се направи и овал за бързо пързаляне с кънки (номер 3).
Планирало се е и изграждането на олимпийско село в квартал „Малинова долина“. Били са предвидени поне 5000 легла.
Другият голям център е щял да е в Бояна. Той бива предвиден за състезанията по бобслей, шейнички и ски-скокове. Съоръжението изглежда много ефектно на рисувания план.
На „Алеко“ се е предвиждало да е алпийският център. Той включва писти за спускане и супергигантски слалом, отделно за гигантски слалом и слалом, както и тренировъчна писта.
Състезанията по ски северни дисциплини и биатлон е трябвало да се провеждат на планирания център „Златните мостове“.
Леденият стадион вече е имал готов проект по времето на кандидатурата през 1986 г. В проспекта си София обяснява, че може да се наложи проектът да се осъвремени, но независимо от това обектът ще бъде готов до 1990 г., за да посрещне други спортни събития преди игрите.
Вторият голям проект според плановете е олимпийското село. „По своята същност това е нов софийски комплекс, проектът му е готов и той ще бъде изграден до май 1991 г.“, гарантираха документите. Пак според тях селото щеше да съдържа блокчета на 3 до 5 етажа, а началото на кабинковия лифт за „Алеко“ ще бъде само на 200 метра от него.
Пресцентърът естествено е планиран за Националния дворец на културата, който тогава носи името „Людмила Живкова“.
Пистите на „Алеко“ е трябвало да бъдат завършени през 1989 г., а на „Златните мостове“ – още през 1987 г. Там се е очаквало да се отдели малко повече време за изграждане на стадион за биатлон и нов хотел – до 1990 г.
Обектът за ски-скокове е трябвало да е готов през 1989 г., а за бобслей – през 1990 г.
За мото на кампанията е избран „Витоша – една планина в града“. Всички снимки по агитационните материали и в книжката, която съдържа отговорите на претенциите на международните федерации по зимни спортове, са показвали спортни и други обекти от София на фона на заснежената Витоша. Дори храм-паметникът „Александър Невски“ бива сниман така, че да изглежда в самото подножие на планината.
Още тогава обаче доста хора, които разбират от нещата, са смятали, че ако София получи домакинството, плановете няма да се спазят. Предполагало се е, че повечето състезания ще бъдат преместени на Боровец, където има по-добри обекти за професионален спорт. А София е трябвало да си остане фактическият домакин. В града са щели да бъдат настанени само спортисти и журналисти.
Тогава всички строителни усилия се е предвиждало да се хвърлят в максимално улесняване на транспорта между София и Боровец. Между града и курорта със сигурност е щяло да се изгради съвсем нов път вместо сегашното криволичещо шосе. Практически столицата е щяла да получи истинска магистрала, която да позволява да се стига до Боровец за половин час.
Нещо, което със сигурност сме щели да имаме още тогава, е метрото. През 1986 г. то е включено в обещаната от София инфраструктура за игрите. Планирало се е станция на метрото да има в олимпийското село. Тава практически означава, че то е трябвало да бъде завършено почти в целия град.
Дори в най-пестеливия си вариант олимпийските игри в София са щели да донесат на България няколко нови спортни обекта, изградени по най-модерни технологии. Организационният комитет гарантира, че финансирането на комуникациите и инфраструктурата е залегнало в плана за държавния бюджет през петилетката 1986-90 г. В документите съвсем официално се е твърдяло, че националният зимен комплекс ще бъде построен с безплатна работа на доброволни начала от страна на софийските граждани.
Японският хотел, тогава под името „Витоша – Ню Отани“, пък е определен да подслони членовете на МОК за редовната му сесия по време на игрите.
Твърде вероятно е било голяма част от финансирането да се поеме от Международния олимпийски комитет. Може би това спира неговите членове освен, разбира се, фактът, че България е социалистическа страна. Зимната олимпиада за 1992 г. е дадена на френския курорт Албервил. Все пак София не се провали изцяло в гласуването и това провокира втора кандидатура, още повече че дойде изненадващо решение за провеждане на игри през зимата на 1994 г. Българската столица отново бе изпреварена, този път от малкото норвежко градче Лилехамер.
Източник: capital.bg
Последвайте ни и в Телеграм
