С представянето си на завършилите Игри в Лондон, България се върна 60 години назад – именно когато спечели и първия си медал на Олимпиада.
На Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 година, Борис Георгиев завоюва първия в историята на България медал от такъв форум – бронз в бокса. Оттогава представянето на страната ни на летни Олимпийски игри неизменно се подобряваше (изключение прави бойкотът ни на Игрите в Лос Анджелис през 1984 година), за да се стигне до Олимпиадата в Лондон, където завоювахме едва два медала, нито един от тях от най-благородния метал.
Бронзът на Тервел Пулев и среброто на Станка Златева трудно могат да се сравняват със спечелените ни в Москва 1980 41 отличия или пък 10-те златни медала от Сеул 1988. След промените обаче, представянето на България на Олимпиада драстично спадна, макар досега винаги да се радвахме на поне един олимпийски шампион.
Резултатите винаги могат да се оправдаят донякъде и с късмет. Мария Гроздева и Антоанета Бонева останаха на съвсем малко от финал в стрелбата с пистолет от 25 метра. Бонева изпусна по същия начин и спора за медалите на 10 метра пистолет.
Волейболистите ни отидоха в английската столица като аутсайдери, но малко ги раздели от заветните медали. Напук на всички проблеми във вдигането на тежести у нас, единствените ни представители в тази дисциплина в Лондон, Милка Манева и Иван Марков, също показаха качества като за медалисти, макар да останаха с пети места.
Ако се хванем именно за вдигането на тежести обаче забелязваме друг сериозен проблем. Все повече талантливи родни спортисти не крият желанието си да се състезават за друга държава, предвид конфликтите си на финансова основа с родните спортни институции и федерации.
18-годишният Валентин Христов не чака много, за да види ще има ли развитие в родните щанги и под флага на Азербайджан спечели бронз в категория до 56 килограма. Състезаващият се за същата страна български гребец Александър Александров завърши пети във финала на скиф, а Боянка Костова отново във вдигането на тежести остана пета.
Дали следващите големи таланти на България (колкото и да са малко те) няма да поемат по този път предстои да видим. Факт е обаче, че няма реална програма за развитие на младежите и насочването им към различни спортове. В развитите страни има огромен избор, тъй като трениращите даден спорт са много и неизменно един от тях става голямата звезда, а защо не и няколко.
В България няма масов спорт за младите, няма и спортни бази. В София има само няколко състезателни плувни басейна. Да не говорим за спортната гимнастика, където последователи на Йордан Йовчев изобщо няма. Два-три часа физическо възпитание в училище не стигат. Ивет Лалова се готви в Италия, просто защото у нас няма как да го прави. Същото е положението и с Нина Рангелова и Екатерина Аврамова в плуването. У нас се разчита на самородния талант, който първо да покаже умения и след това да получи подкрепата на държавата. Но дали ще я чака? Валентин Христов не го направи.
Най-добрата ни бадминтонистка Петя Неделчева намекна за преминаване под флага на друга държава, въпрос на време е някой да я последва.
На 30-те Олимпийски игри в Лондон България разчиташе предимно на „старите пушки“ и старите постижения, без особена мисъл за развитие. Видя се обаче, че с голия талант не се стига далеч и далеч по-рутинирани състезатели надвиха българи в английската столица. Световният шампион в борбата Елис Гури остана без медал, а треньорът му Стоян Добрев призна, че класикът ни не се е подготвял както трябва.
Именно и с борбата бяха свързани най-сериозните ни надежди за медали в столицата на Англия. Само Станка обаче „отсрами“ спорта ни там.
Имаше и няколко светли момента за българите на Олимпиадата. Великият Йордан Йовчев показа, че и на 39 години можеш да се състезаваш на високо ниво в гимнастиката, оставайки седми крайното класиране на халки. Няма обаче кой да го наследи в този спорт. Волейболистите ни пък събираха стотици хиляди пред екраните у нас с играта си.
Истината обаче е, че спортът непрекъснато се развива и това бе доказано с огромна сила в Лондон. 17-годишната американка Миси Франклин спечели три златни медала в плуването и подобри един световен рекорд. 16-годишната китайка Е Шъвън пък постави нов най-добър резултат на планетата в 400 метра съчетано плуване.
Едно от най-големите събития в Лондон отново се случи в плувния басейн. „Куршума от Балтимор“ Майкъл Фелпс допълни до 18 колекцията си със златни олимпийски медали. Общо медалите му от Олимпийски игри пък са 22 – постижения, които трудно ще бъдат подобрени в скоро време. „Мълнията“ Юсейн Болт стана първия лекоатлет, който успешно защитава титлите си в бягането на 100 и 200 метра. С щафетата на Ямайка Болт пък спечели златото на 4х100 метра и то с олимпийски рекорд.
САЩ успя да спечели битката с Китай за най-успешна нация на Олимпийските игри, вземайки над 40 златни медала в Лондон. Трети се наредиха домакините от Великобритания с най-доброто си представяне в последните десетилетия. България пък финишира извън Топ 60 в класирането.
Изненадващо, премиерът на България Бойко Борисов заяви, че е доволен от представянето ни в Лондон. И той оправда малкото ни медали с липсата на късмет. За сравнение, страна с нашите мащаби като Унгария е в първата десетка по медали. Гледайки постиженията на страната ни на завършилата Олимпиада и представянето на останалите държави от „нашата черга“, въпросът е дали България няма да се яви на Игрите в Рио след 4 години без почти реална надежда за медал.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
