#Борущица. Тук стрелките на живота не отчитат технологиите, интернет, напрежението, грипните щамове, съвременните проблеми, новините. Никому не прави впечатление, когато преспите спират 12-те влака, преминаващи в денонощието, или натрупалия сняг по разбитото шосе, който е прикрил всички зейнали дупки и е спрял движението от Радунци до Борущица. Не е новина за никого, когато токът спре или хлябът не пристигне. На това са се научили през годините, в които местната власт буквално е забравила местните жители.
Те, обаче, имат решения на всяко затруднение. Единствено се молят да не се разболее някой в лютата зима.
Щеше днес Борущица наистина да е едно от райските кътчета на мъглижкия край, ако Общината и държавата бяха в синхрон при отмятането на проблемите им.
Трябва да се инициират съгласувателни действия между Общината и Областно пътно управление за ремонт на пътя Дъбово – Борущица. Иначе, както казват тук, няма път – няма връзка. Синхронни действия са нужни и за спирането на влака от Русе за Стара Загора в 7:30 на жп-спирката в Борущица.
Бившият кмет Косьо Петков знае, че проблемите се решават с план за действие. Активният жител Ганчо Ганчев ме насърчава към инициативност и твърда ръка. Така е било някога, така трябва да бъде отново, казва ми той и добавя: кметската работа е кауза ЗА хората. С това се съгласяват всички, които се събират в четвъртък в магазина. Споделят ми тревогата си за обществените проблеми, а личните – таят. Планинската суровост е обрала чувствителността и е създала смели и здрави хора, които уверено те напътстват и споделят своето виждане за първите стъпки, които трябва да се извървят за възраждане на селото.
На едно мнение сме, че туристите, които идват трябва да поискат отново да се върнат, а не да побързат да забравят пътните си премеждия. Жителите на Борущица желаят да виждат кметския си наместник 2 пъти седмично, а не веднъж месечно, както е сега.
Обещавам им, че ако бъда избрана за общински кмет, ще удовлетворя исканията им, споделям им нашите приоритети и се оттеглям към автомобила, а те вървят с мен и ме изпращат до там, докъдето са убедени, че няма да има проблеми автомобила ни. Толкова мили хора! А мястото – може да бъде преобразено в невероятно райско кътче.
Спряхме, за да се разходим в снега и да си спомним онези детски години, когато през зимата чуваш дори шума на падащите снежинки и всяка, която хванеш е за една сбъдната мечта.
Номерът ми в бюлетината е 9! Очаквам вашата подкрепа!
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Последвайте ни и в Телеграм
