Отбелязваме 187 години от рождението на Васил Левски.
На тази дата в малкото подбалканско градче Карлово, започва живот, който е предначертан да спасява животи. Рождение, което белязва и нашето „днес“ и „утре“ на децата ни. Едно малко семейно събитие, което ще остане дата, почитана и отбелязвана от цял народ и неизменна част от българската история.
На 18 юли 1837 година житейския си път започва Васил Иванов Кунчев. Път, който бива кратък и тежък , но оставя вечна диря, по която да върви бългаският народ. Път на свобода и достойнство, осветен от мъжеството на герои, за които да загубят живота си в името на каузата България е цена, която дори не биха опитали да спазарят.
Васил Левски млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий, но твърде борзо манастирьт става тесен за него и търси пътя си към Бог по други пътеки. По-страшни, но по-преки и както казва поетът Иван Вазов за него: „Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят. И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!“. И Васил Левски напуска манастира, за да започне революционната си дейност и остава завинаги в нея и с това завинаги в нас.
Почитането на националните ни герои, освен част от живата ни памет като народ има обединяващa сила. Дори да гледаме в различни посоки, споменът за героите на България винаги кара погледите ни да се срещат и винаги гледаме нагоре. Благодарим и се молим децата ни да разпознават свободата, като единствена възможност, но да знаят, че някога тя е имала цена и мъже като Апостола на свободата са я платили. Но ние оставаме в дълг към него. Вечен дълг, който ще наследят нашите поколения. Дълг да го помним, да го разказваме, да благодарим.
Вечна памет, Дяконе! Помним! Ще помним!
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
