Днес честваме 96 години от рождението на големия български артист, роден на1.ХII.1925 г. в Казанлък.
Любомир Кабакчиев много се гордееше с родното си място – Казанлък, царството на Розовата долина. Красотата и хармонията на природата там са съществена част и за човека, и за артиста Любомир Кабакчиев.
Изненадващо е, че първото му висше образование е на юрист,
той завършва с отличие право в Софийския университет „Климент Охридски“.
И продължава да търси себе си и призванието си. Приемат го във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, и завършва театралното си образование през 1953 г.
Дипломният спектакъл на актьорския клас на Кр. Мирски „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, където Л. Кабакчиев играе ролята на Тезей, има огромен успех. Народният театър „Иван Вазов“ го включва в репертоара си. Така Кабакчиев попада в състава на първия ни театър.
Веднага е включен в „Под игото“ на Вазов, драматизация на Боян Дановски и Камен Зидаров, постановка на Б. Дановски и Николай Осипович Масалитинов. Поверена му е ролята на Даскал Климент. От Боян Дановски знаем, че в тази роля е търсена приликата с младия Вазов. А Кабакчиев смяташе за голям свой късмет срещата си и с Дановски, и с Масалитинов.
Умееше трогателно да разказва и даже да имитира българо-руския на Масалитинов:
„Дорогой мальчишка, искам больше страст и болгарски патриотизма“. С участието и на Любомир Кабакчиев в „Под игото“ се чества с тържествено представление 50-годишнината на Народния театър, а през 1956 г. – и 100-годишнината от първото българско театрално представление в Шумен.
Официалният дебют на Кабакчиев в Народния театър става с ролите на Парис и Балтазар в легендарната постановка на Стефан Сърчаджиев „Ромео и Жулиета“ на Шекспир (1954).
Л. Кабакчиев изигра огромно количество положителни герои в българската и руската класика, както и създаде успешни превъплъщения в съвременната западна драматургия. Веднъж в пристъп на откровеност и умора изненадващо споделя:
Мечтая поне един път да изиграя отрицателен герой. По-лесно и по-интересно е!
За съжаление, не му се случи. Но неговите положителни образи бяха разнообразни, заразителни, всеки със свое очарование, даже неочаквани.
Коронна негова роля е Христофоров в Яворовата пиеса „В полите на Витоша“, постановка на Стефан Сърчаджиев (1956). В нея големият артист търси вътрешната трагика на самия Яворов и това ясно се чете от зрителите.
Кабакчиев признава, че именно Вазовите му роли са допринесли страшно много, за да може успешно да се впише като Даскал Киро в постановката на Младен Киселов „Опит за летене“ от Йордан Радичков. Актьорът пояснява, че героите на двамата автори са близки по своята чистосърдечност, душевна чистота и жажда за живот и свобода, за извисеност.
На два пъти в артистичната си кариера създава образа на Георги Димитров. Първия път в постановката на Филип Филипов от 1972 г. „Двубоят на столетието – Лайпциг’33“, хроника от Лев Компанеец и Леонид Кронфелд, обогатена със стенографските записи на процеса. Втори път Кабакчиев създава образа на Димитров в спектакъла на Народния театър, копродукция с НДК, по пиесите на Иван Радоев „Пожарът“ и „Червено и кафяво“.
Кабакчиев изигра десетки роли в киното и телевизията
Съумяваше да направи тънката разлика за игра на големия екран и пред телевизионната камера, както успяваше естетически да се приспособи към ролите си на голяма и камерна сцена.
Като председател на САБ, и то дългогодишен, Кабакчиев разви огромна дейност – и вътре в страната, и като значим авторитет в Международния театрален институт (ИТИ). Той превърна Международния ден на театъра, 27 март, в истински национален празник и за зрители, и за театрални дейци. На този ден той се обръщаше в печата с емоционален поздрав към цялото театрално съсловие в България.
Последното представление на Любо Кабакчиев е „Ретро“ на Ал. Галич в ролята на Николай Михайлович Чмутин. Играе се в Балтимор, САЩ, на фестивала „Театър на нациите“ през юни 1986 г. И днес в Балтимор стои паметна плоча с лика на Кабакчиев заради таланта и заслугите му към ИТИ.
Ретро бг
Последвайте ни и в Телеграм
