Рубриката „80 години Величие“ на ТЕЛЕВИЗИЯ ПРЕСС ТВ и РАДИО ВИС ВИТАЛИС се посвещава на 80-та годишнина от въздигането на Паметника на свободата на връх Шипка.
В нея ще ви разкажем и покажем любопитни подробности от историята на Паметника, благодарение на любезното съдействие на НПМ „ШИПКА-БУЗЛУДЖА“.
За пръв път идеята за изграждане на паметник на вр.св.Никола, който да въплъти в себе си всенародната признателност към подвига на опълченци и руси, загинали по време на Освободителната война, се издига от депутатите на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Предложението е направено на заседание, проведена на 13 април 1879 г. от народните представители Стефан Берон и Петко Славейков.
На снимката: Факсимиле от протокол на Народното събрание, съдържащ предложението на Петко Славейков и Стефан Берон
През следващите няколко десетилетия тази идея е подета и популяризирана от редица дружества и организации.
През 1882 г. новосформираното в Пловдив Българско опълченско дружество записва в чл.1. на своя устав: „ Да се въздигне памятник за спомен на загиналите опълченци за освобождението на българския народ”. На 5 ноември 1883 г. настоятелството на същото дружество отпечатва Възвание към българския народ, с което призовава всеки да осъзнае необходимостта от увековечаване паметта на героите и да изпълни своя дълг, като подпомогне с каквото може изграждането на този паметник.
На снимката: Факсимиле от Възвънието
Текстът на Възванието:
В Ъ З В А Н И Е
Любезни съотечественици!
Оскърбление би било за българина да му се говори за значението на Шипка. Кое име звънти по-сладко на ушите му? Кое име трогва по-силно сърдцето му? Може ли той една минута да помисли за миналото, да се вглъби в размишление за бъдещето без да се изпречи в умът му това име, което проникнува в душата с гордост и вяра?
Живи са в паметта на всички великите и славни възпоминания, които то наумява. Ще се предават от род в род, като свещен завет, подвигите, които извърши там Опълчението, въодушевлено от славните примери на доблестната Руска войска; проникнато от длъжностите си към отечеството.
Тия възпоминания, тия подвизи налагат ни една всенародна длъжност.
Ония, които паднаха всред подвизите си, за да оправдаят доверието, с което ги удостоиха освободителите ни на тоя почтен бойовен пост, и да спасят честта на народа, имат право на памятник.
Убедени, че всеки съзнава длъжността, която имаме, да увековечим паметта на великите примери от юначество и самоотвержение, които хвърлиха такъв блясък и слава в новата ни история, ний се обръщаме с настоящото възвание, да просим Вашето всеобщо съдействие за изпълнение на тоя народен дълг.
Любезни съотечественици,
Водени от тая мисъл, опълченците в Пловдив преди две години съставиха дружество, на което целта е: въздвиганието на памятник за спомен на падналите опълченци и нравственото и материално подпомагане на останалите бедни опълченци.
Благодарение на съдействието, което му показа и не престава да му показва населението, дружеството можа, в това време да помогне на много опълченци, които бяха изпаднали в бедност.
Но и днес още то не е нито пристъпило към главната си цел. Скромните средства, с които разполага, ограничените източници на приходите му, не са му позволили нито да помисли за това.
На Настоятелството на Българското Опълченско Дружество в Пловдив не остава друго, освен да прибегне с настоящето към родолюбивото българско население и го призове на всеобщо участие в работата за извършвание на светото дело. Нека всеки истински българин вземе участие в тая благородна работа, нека всякой един, по който и да е начин да поднесе своята, макар и скромна, помощ за тая свята цел.
Българино! Не жали в случая своя грош; Нека с тоя ничтожен грош се закове едни гвоздей, който да свидетелствува пред твоето потомство, че ти достойно си почел прахът на тия, които умряха за да живееш ти, за да живее целий народ.
Пловдив, 5-й Ноемврий 1883. От Настоятелството
на Българското Опълченско Дружество в Пловдив
Като цел номер едно това дело е записано и в проектоустава на Българските опълченски дружества в Източна Румелия, изработен на 7 април 1885 г. Издигането на един общ български паметник е отбелязано като първостепенна задача в Устава на Централното поборнико-опълченско дружество от 1894 г. и 1899 г.
Но към практическото осъществяване на идеята се пристъпва години по-късно, когато през 1920 г., когато на конгреса на Централното поборнико-опълченско дружество се обсъжда възможността за издигане на паметник на шипченските височини.
На 7 август 1921 г. на събрание на Централното поборнико-опълченско дружество е взето официално решение да бъде създаден Комитет за въздигане паметник на възраждането и освобождението на българския народ.
На снимката: Част от Комитета
На снимката: Ген. Никола Генев – председател на Комитета
На снимката: Ген. Андрей Блъсков – опълченец, член на Комитета
Избрано е Постоянно присъствие – бюро, което изработва устав на Комитета. С Писмо № 3665 от 21.11.1921 г. Уставът официално е утвърден от Министъра на вътрешните работи Ал. Радолов
На снимката: Уставът
Комитетът е под покровителството на Царя и има за седалище София. Създадени са негови клонове във всички градове и по-големи села с комисии в състав: кмет, началник на гарнизон, архиерейски наместник, директор или главен учител и председател на местната подофицерска организация. Издаден е Позив съм българския народ
На снимката: Циркулярно писмо
Текстът на Циркулярното писмо:
I’- н Председателю,
По инициативата на ветераните отосвободителната война се основа вСтолицата комитет за въздигане на два всенародни памятника : единия тук в чест и памят на борците за възраждането и освобождението на българския народ, а другия на Шипченските височини за спомен на оказаната от опълченците съпротива cpeщyпълчищата на Сюлейман паша през 1877 год.
От приложения тук позив ще Ви стане ясна целта на комитета, а така също и от кои лица е съставен.
Устава на комитет е утвърден от г. Министра на Вътрешните работи със №3065 от 21. XI. 1921 год.
Комитета е направил вече постъпки зaобразуване на свои клонове в всички градове и по-големи села, които да събират помощи за усилване фонда за въздигане на памятниците, обаче за успешния изход на делото требва и българския търговски свет да се притече на помощ със своята мощна сила.
През време на тъмното ни робство българските търговци и българския еснаф със своите парични средства са крепили борбите за духовното ни и политическо освобождение, те не са престанали да бъдат на чело на всеко добро начинание и от освобождението ни на сам, та затова ние сме напълно уверени, че тая добродетел по наследство е всадена в душите и на сегашните доблестни търговци, занаятчии, индустриалци, фабриканти и кооператори и като така със готовност ще се съгласят да отделят част от печалбите си за издигането на двата всенародни памятника, за великото възпитателно значение на които е излишно да се говори, особено във времената които преживяваме.
Вследствие на гореизложеното, ние се обръщаме към Вас, г-н Председателю, с най-почтителна молба, да предложите на почитаемия Ви управителен съвет, да благоволи и отпусне една прилична сума н полза на фонда за въздигане на памятниците, която ще благоволите да предадете на делегираните от комитета лица, които ще се явят при Вас след светлите праздници със редовни открити листове.
Приемете, г-н Председателю, уверение, на нашето към Вас почитание;
Председател:
Запасен Генерал: Н. Генев.
Секретар: Т. Киров.
Към БНБ е открита фондова сметка, в която да се внасят събраните помощи. Такива постъпват от държавата, от много общини и фирми, от доброволни пожертвования на частни лица, от разпространението на картички и значки
На снимката: Квитанция
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
