През 2014 г. се навършват 80 години от откриването на Паметника на свободата на връх Шипка.
Той е свързан с едно от най-важните събития не само в българската, но и в историята на балканските и европейски народи – Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Връх Шипка заема достойно място в най-драматичните страници на тази война – августовските боеве през 1877 г. и последвалата ги няколкомесечна зимна отбрана на Шипченския проход, когато загиват хиляди руски войници и български опълченци.
По този повод ПРЕСС ТВ и РАДИО ВИС ВИТАЛИС стартират специална рубрика. С любезното съдействие на НПМ „Шипка-Булуджа“ ще разкажем и покажем историята на построяването на паметника, неговото присъствие в паметта на България през изминалите 80 години.
Идеята за изграждане на паметник, който да въплъти в себе си всенародната признателност към подвига на героите от Освободителната война, се издига от депутатите на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Към нейното практическо осъществяване се пристъпва към 1920 г., когато на конгрес на Централното поборнико-опълченско дружество се взема решение за построяването на паметник и е сформиран комитет от ветерани-опълченци, който по-късно прераства в „Комитет за въздигане паметник за възраждането и освобождението на българския народ“. Този комитет координира всички последвали дейности в тази насока.
Основният камък на бъдещия паметник е положен на 24 август 1922 г. Започва и събирането на дарения от всички слоеве на българското общество. След проведените два конкурса за архитектурен проект на паметника през 1924 и 1925 г. е одобрен този на арх. Атанас Донков и скулптура Александър Андреев.
Паметникът на свободата е построен в периода 1926-1930 г. Довършителните дейности продължават до 1934 г.
Освещаването и откриването на Паметника става на 26 август 1934 г. Тридневните тържества се превръщат във всенародна изява на признателност към подвига и саможертвата на руските войни и българските опълченци. Присъстват цар Борис III, членове на царската фамилия, правителството начело с Кимон Георгиев, известни български общественици, членове на дипломатическия корпус, ветерани – поборници, опълченци и руски воини, пехота и кавалерия от българската армия, много гости от цялата страна. След откриването се провежда военен парад.
Отначало Паметникът на свободата се намира под грижите на отделение „Военни музеи, паметници и гробове“ при Министерството на войната. През 1956 г. Паметникът и околното пространство са обявени за Национален парк-музей „Шипка“, който впоследствие влиза в състава на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.
Днес монументът на връх Шипка е един от най-известните обекти сред паметниците от национално и европейско значение. Благоприятното географско разположение и неповторимото съчетание на природа и архитектура определят неговото първостепенно място в българските и чуждестранни туристически маршрути.
Последвайте ни и в Телеграм
