Следващият ден, понеделникът след Петдесятница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.
Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.
Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове.
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.
В народните вярвания от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода по Земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата. На Свети Дух се прибирали и затваряли чак до идната година на Велики четвъртък, когато се отварят небесните двери.
С този ден започва Русалската седмица, приемана за особено опасен период. Тогава идвали русалийките, душите на млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди. За да се предпазят от нечистите сили, през тези дни хората носели пелин, лепка или орехова шума в дрехите си, като вярвали че русалийките бягат от тях. Закачали пелин по вратите и прозорците на къщите, за да се предпазят от опасните сили.
Последвайте ни и в Телеграм
