Заедно със своя приятел от детинство и състудент Дечко Узунов, художникът Иван Пенков организира изложба в общото им ателие на ул. „Оборище”в София на 16 март 1922 г. От разпродажбата казанлъчанинът спечелва около 1 200 лв. и в началото на април тръгва от София за Мюнхен, където постъпва в Мюнхенската художествена академия. Негови преподаватели там са проф. Маерсхофер и проф. Хенгелер, а Дечко Узунов учи при Ханс фон Маар.
Когато Иван Пенков пристига в Мюнхен, той първоначално живее в различни квартири, после в едно работническо общежитие и накрая в пансиона „Зискер”, където дели една стая с писателя Светослав Минков и където, поради ниския наем, се настаняват и други българи, дошли тук, за да продължат образованието си.
През 20-те години редица български художници заминават на пътуване или специализация в различни европейски центрове – Париж, Рим, Мюнхен.
През 1922-1924 г. в Мюнхен вече съществува цяла колония български творци. Те се събират във Виенската сладкарница „Стефани”, където обсъждат художествените изложби, декламират или пишат стихове и се хранят в ресторанта „Изабелахоф”. През тези години в Мюнхен бъдещият художествен критик Чавдар Мутафов учи машинно инженерство, Кирил Цонев и Маша Живкова Узунова учат в Мюнхенската академия, поетите Елисавета Багряна и Николай Лилиев търсят вдъхновение и творческо обновление. Те се възползват от инфлацията на немската марка, за да останат по-дълго в града.
„Наемът растеше като с часове. Стигна баснословни суми. Поискаха да плащам и за топлата вода. Трябваше да си търся друго разрешение, иначе скоро щеше да се наложи да се връщам. Оля Кирчева, Славчето Славейкова, Чавдар и Фани Мутафови и други познати живееха в приличен пансион. Щом се опразни една стая, веднага ме повикаха. Трябваше да си пренасям багажа. Тогава Николай и Дечко дойдоха, всеки нарамил по един куфар, и тези двама грамадни мъже пренесоха багажа ми като хамали през целия Мюнхен. Аз носех чантата си и вървях също пеша край тях. Двамата хамали са нежният, изтънчен лирик Николай Лилиев и художникът на пастелните благородни тонове Дечко Узунов.” (Спомени на Елисавета Багряна)
Спомените на Иван Пенков свидетелстват, че той е поддържал близки контакти с всички тях. Запазен е и до днес първият брой на хумористичния вестник „Клепало” (1922г.), издаван от българите в Мюнхен и илюстриран с карикатури от художниците Иван Пенков и Дечко Узунов и един бохемски албум на българската група в Мюнхен.
За тази общност маестро Пенков изработва своеобразното „верую“ на бохемите и то става като „Отче наш“ за компанията.
В правилата е записано:
„Забранено да се говори:
- За срокове и изплащания
2. На борсова тема
3. За политика
4. За работа
5. За наука и искуство
6. За изпити и завършване
7. В минало свършено време
Комитет „Не искамъ да работимъ“
За младия художник това пътуване и пребиваване в Мюнхен е по всяка вероятност един повратен момент от неговия живот, когато той попада в един от най-значимите художествени центрове, който през тези години се е превърнал в притегателен център за хората на изкуството и интелектуалците от различни европейски страни, дошли тук, за да учат, работят и творят.
Тези своего рода 7 заповеди за постигане на съвършено бохемство според Иван Пенков бяха показани в Казанлъ кпо време на беседата „125 години от рождението на Иван Пенков“ с гост-лектор изкуствоведът от СГХГ Красимир Узунов. Срещата с казанлъшката публика бе част от Лекционния цикъл „История на изкуството за всички“ от Платформата „Събота в Галерията“, стартирала преди няколко месеца по инициатива на новия директор на Художествена галерия, Казанлък д-р Пламен Петров.
По материали на Розалия Гигова и Красимир Илиев
Последвайте ни и в Телеграм
