Нанчо Попович /1818-1883/ е човекът – общественик и дарител, благодарение на когото 6 декември се отбелязва като Ден на дарителя в България.
Тъй като на тази дата е Никулден, имен ден и за Нанчо Попович, от 1937 г. е прието на този ден да се отбелязва Денят на дарителя. В продължение на 30 години Нанчо Попович бил емигрант в Букурещ. Година преди смъртта си той написал завещанието си. В една от точките волята му се изразявала в това да остави 20 000 наполеона за своя град – Шумен, за построяването на сграда за едно от първите девически училища в страната. Останалите средства да се дават на влог в банка, а лихвата от него да се ползва за поддръжка на училището.
В традицията на дарителството се вписват много казанлъшки имена на благодетели-родолюбци. По волята, например, на големия дарител, предприемач от Казанлък – Иван Хаджиенов, и с дарени от него 1 милион златни лева, в града е построено техническо училище, дн. ПГ „Иван Хаджиенов“. Първият випуск на училището през 1928 г. се отказва от внесената гаранционна такса, за да се закупи с тези пари оборудване за работилниците. За краткото си кметуване (1878 –1879) Добри Кехайов дарява дворни места и къщата си, заедно с парична сума, за учредяване на фондове за построяване на амбулатория и училище в града. А след като през 1835 г. в Габрово, по инициатива на Васил Априлов, вече е отворило врати първото новобългарско светско училище, подобна идея възниква и за Казанлък. Но в града нямало подходяща сграда за този нов тип училище. Намерил се обаче голям благодетел – Христо Николаевич Кироглу (Хината). През 1836 г. богатият търговец решава да се изсели в Одеса и оставя за спомен на съгражданите си… училище. Дарява на местните първенци 2500 рубета за построяването му и 15000 гроша за издръжка на учители. Аянинът на града Мехмед ага Караферлията дава още пари и строителен материал. Така през 1837 г. се ражда първото новобългарско светско училище на Казанлък /дн. СУ „Екзарх Антим I“/, подпомагано през годините от Добри Кехайов, от дарителите Мария и Гаврил Константинови и др. казанлъчани. Традицията на дарителството в Казанлък продължава и днес. Каузите са различни: за училища и детски заведения, за болницата, за домове за възрастни хора, за детски и спортни площадки, читалища… А дарителските жестове – винаги от сърце.
Корените на дарителството в България са още от годините на утвърждаването на българската държава. Княз Борис І, а след него и останалите български владетели, поставят основите на ктиторството. Благодарение на тази форма на дарителство строителството на култови християнски сгради придобива масов характер. Традициите се развиват и във времето на Второто българско царство. Дори в най-мрачните векове на турското робство се срещат имена и на занаятчии, търговци, даскали… Кръгът на българското дарителско общество се разширявал. Най-силно развитие дарителството има през Възраждането – с пряко отношение към църковно-националното движение, образователното, читалищното дело, науката, изкуствата, дори и към революционното движение.
Голям български дарител е и един от най-големите ни родолюбци и най-заможният от тях – Маринчо Бенли /1809-1875 г. – търговец, живеещ във Влашко. Той изпращал по 10 австрийски жълтици и по един абонамент за български вестник на 10 селски училища в Шуменско. Проводил и 10 сандъка с учебници за 20 училища. Осигурил издръжката на няколко младежи да учат в странство. Сред тях бил и неговият племенник, бъдещият революционер Панайот Волов. Единственото условие на Бенли било те да се върнат в България и да работят за отечеството.
Пръв Илия Блъсков, отбелязвайки дарителски прояви през Възраждането, се замисля над това: „Додето другите народи се славят и гордеят със своите завещатели – благодетели на разни общеполезни заведения, като величаят отечеството си с тях, ние напротив, подхвъргаме нашите, които спроти нашето бедно положение трябва да са за нас много по-ценни от богати държави, подхвъргаме ги думам на забвение”.
Блъсков бил човекът, който пръв ратувал за това – с определянето на специален ден да се почита делото на Нанчо Попович.
От него именно е тръгнала идеята за български Ден на дарителя – за благодарност и почит към всички благодетели на българщината и духовността.
presstv.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
