За произхода на буквите
Всеизвестен е факта, че най-древните славянски надписи и книги са написани с две азбуки – глаголица и кирилица, които силно се различават, поне на пръв поглед.
Глаголицата не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки, докато при кирилицата голяма част от буквите са заети направо от гръцката азбука, а останалите са създадени в стила на взаимстваните. Съгласно една от хипотезите, Константин-Кирил с помощта на брат си Методий още през 855 г. в манастира Полихрон в Мала Азия създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия (преди да заминат за Великоморавия братята учат на славянска писменост българите около река Брегалница в Македония).
Според друга хипотеза, кирилицата се счита дело на ученика на братята – Климент Охридски, който я нарича на името на своя уважаван и обичан учител – Кирил. Според други учени, Константин-Кирил Философ е създателят на кирилицата (855 г.), а глаголицата е творение на преследваните Кирило-Методиеви ученици. Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира Полихрон Константин-Кирил и Методий започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща точно особеностите на славянския език, който те познават – българо-славянския или старобългарския – и това е глаголицата, като окончателно я завършват през 862-863 г.
Глаголицата съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на Божеството. То, явило се в три образа – Бог, Син и Свети Дух – няма начало, нито край. Така глаголицата с тези три основни знака-символи се явява своеобразна възхвала на Бога, Който дарява всичко на хората.
Напоследък друго становище упорито си пробива път в историческите среди. Гениалният Константин-Кирил Философ на два пъти сътворява славянски азбуки: веднъж в 855 г. за мисията си сред българските славяни по поречието на Брегалница – кирилицата и втори път в 862-863 г. за мисията си сред западните славяни от Моравия и Панония – глаголицата. Кирилицата се оказва по-практичната азбука, постепенно взема връх и окончателно измества глаголицата.
Значение на славянското писмо
Славянското писмо е създадено за да се преведат най-необходимите текстове за просветна дейност сред славяните. Това става във Византия, преди да се предприеме мисията на Кирил и Методий във Велика Моравия през 863 г. Там ги изпраща византийският император по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. Трудностите при превода на книгите идват най-вече от уникалното обстоятелство, че трябва да се превежда на език, който още не е литературно изграден и в който липсват думи за редица религиозни, философски и културни понятия. Създадените при превода неологизми убедително свидетелстват, че за Кирил и Методий българо-славянския език е не само близък, но определено майчин. Постиженията в развитието на езика, талантливо предаденото значение на абстрактните категории, показват, че двамата братя са гениални преводачи. До 862 г. Кирил и Методий превеждат т. нар. Изборно евангелие (избрани евангелски текстове за четене в неделни и празнични дни), Хризостомовата (Златоустовата) литургия. Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника.
Създаденият от Кирил и Методий църковен и литературен език е правилно да бъде наричан българо-славянски или славяно-български. Назоваването му с други имена, като старославянски или староцърковнославянски, не е съвсем точно. При това тук не става дума за измисляне на изкуствен език, а за живата, обработена реч на един народ. Българославянският език не е употребяван само като книжовен език за църковни нужди, той е служел на народа в неговото развитие, а оттам стои и в основата на средновековната ни култура.
Така българите записват в летописа на европейската цивилизация епохални постижения на една ранна култура, която вдъхновява духовното развитие на почти цяла Източна Европа. Преводите на двамата братя полагат основите на славянските литератури и на практика заявяват и защитават тезата за равенството на славяните и включването им в тогавашния официално признат културен кръг на цивилизованите народи. Кирил и Методий са едни от най-забележителните личности от европейското Средновековие изобщо и в известен смисъл са свързващото звено между славянските народи, Византия и Запада.
Създаването на нова азбука, пригодена за славянската реч, и възникването на нова, славянска книжнина с помощта на тази азбука предизвиква истинска културна революция в живота на тогавашния християнски свят. На едно многочислено славянско население се признава правото да има азбука и книжнина. Кирило-Методиевото дело разрушава и неофициалната концепция за трите свещени езика – иврит, гръцки и латински, която до известна степен е била пречка за културното развитие на останалите европейски народи. При голямата тогава културна и езикова общност между отделните славянски клонове книжовният език на Кирил и Методий и техните ученици бързо и лесно се превръща в общославянски книжовен език.
Честване делото на Св.Св. Кирил и Методий
Св.Св. Кирил и Методий са признати за светци още в края на IX век. Отначало църквата празнува поотделно паметта на всеки от двамата братя на датите от смъртта им – св. Кирил на 14 февруари, св. Методий – на 6 април. За първото обединяване на празника им научаваме от сведението в Проложното житие в пролога на Станислав от 1330 г., според което първият им общ празник е на 6 април. Но поради Великия пост, когато църковният устав забранява тържествено да се чества паметта на светците, за ден на празника им е избран 11 май. Сборникът на московския Успенски събор – паметник на старобългарската писменост от XII век, поставя празника на двамата тъкмо на тази дата.
От средата на миналия век техният празник е възстановен с решението на Светия всерусийски синод за празнуването на 1000-годишнината от моравската мисия на двамата братя.
Св. Св. Кирил и Методий са в основата на широко разпространения сред българите в Македония култ към светите Седмочисленици.
През 1980 г. първият папа славянин – Йоан Павел II, обявява двамата Солунски братя за съпокровители на Европа.
Делото на Св.Св. Кирил и Методий – празник на българската просвета
Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква през вековете. По време на комунизма обаче, църковният празник на Св.Св. Кирил и Методий беше затъмняван и префасониран на светски – празник на българската просвета и култура. Това разделение се е правело в унисон с комунистическата идеология, която не признава религиозния характер на събитията и търси в тях единствено „социално“ и „реално“ значение. Независимо от идеологии и политики, от Възраждането до днес, това е най-светлия и най-големия български празник, изразявящ духовните въжделения на българите за църковна/духовна независимост, просвещение и национално въздигане.
Празникът на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост – се чества като празник на училището за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив. Инициативата е на Найден Геров. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
Химн на Св. Св. Кирил и Методий
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
