Според архивите първият казанлъчанин, посветен в рицарски сан – Иван Папукчиев, получава титлата „сър“ на 12 април 2000 г.
До титулуването му се стига след дълга епистоларна история. Сър Папукчиев години преди посвещаването води редовна кореспонденция с редакцията на списание за хералдика в Белгия.
Ползотворното общуване с писма, подтиква ложата на „Рицарите на Браян“ да провъзгласи Иван Папукчиев за член на орден. Така казанлъчанинът става благородник и получава грамота от ордена на „Рицарите на Браян“ – пазители на Кивота, кавалер на ордена „Лъвът на Юда“.
Родителите на Иван Папукчиев са сираци, баща му е отгледан от монаси -лазаристи в Солун, а майка му е била сестрите викинги от Ордена на сестрите милосърдие в Кукуш. Така семейството завинаги ще остане свързано с Католическата църква.
Семейството избягало по време на Съюзническата война през 1913 г., когато градът бива опожарен. Баща му става ръководител на дърводелския цех в оръжейната фабрика „Арсенал“ в София. През 1931 г. фабриката се премества в Казанлък заедно със семейство Папукчиеви.
След казармата Иван Папукчиев започва работа като учител в крумовградското село Малък Девесил.
Преподавателската му професия продължава в Казанлък. Работейки като щатен учител в Механотехникума.
Богатата култура, която той наследява от родителите си става причина да се отдаде на различни дейности и колекционерство през годините на социализма. Той се свързва с хора от цял свят без компютри или интернет, само с домашен телефон, пишеща машина и поща.
Заразен от кореспонденцията на местния католически епископ Епифаний Шанов през 1952 г., той става член на филателното общество. През 1968 г. започва да изучава нумизматика.
Притежава колекция от екслибриси, която е най-голямата в България и една от най -големите в Европа. Награден е със златен медал на международното изложение на екслибрис през 1982 г.
Има колекция от часовници, колекция от кристали и вкаменелости, книги, предимно справочници, енциклопедии, история, география, литература и дори готвене.
В началото на 50-те години на миналия век детската мечта на Иван се сбъдва – той си купува фотоапарат, а фотографията се превръща в друго негово хоби. Учи и хералдика. Така той става един от малкото българи, които от времето на социализма практикуват ритуал, хералдика и екслибрис.
Синът му Стефан Папукчиев наследява интереса му към фотографията и днес е директор на единствения музей на фотографията в България, намиращ се в Казанлък.
Сър Иван Папукчиев умира на 9 януари 2008 г.
По материали на Дарик
Последвайте ни и в Телеграм
