122 години от рождението на Петко Стайнов

Ds olil

На 1 декември 2018 г. се навършват 122 години от рождението на големия български композитор и общественик, академик Петко Стайнов /1896 – 1977/.
През 1938 г. в бр. 323, стр. 2 на в. „Искра“, казанлъчанинът Илия Йосифов (лиричен тенор, музикален педагог, нар. артист и професор) публикува статия за композитора, в която пише:

„Кой е Петко Груйчов Стайнов?
Той е днешният най-талантлив и със световна известност български компонист.
Той е най-добрият и верен изразител на вековните радости и болежи на българската душа.
Той е певецът над певците за българската песен.
Той е нейният пророк, творец и вдъхновител.
Той е, който разби скривалищницата на вековете, откри съкровените ценности на българската песен и написа нова, коя с радост и наслада, да пеят вековете.
Векове е пял и се е радвал в тържествени дни и българският народ, векове е пял и плакал в дните на черната робия, обаче художествено той запя и заплака чрез творчеството на: Божинов, Манолов, Добри Христов, Стайнов и други – творци на новата българска песен, като първо място историята ще отреди на Стайнова.
Стайнов има свое, самотно, оригинално, чисто негово творчество, което по замисъл и изпълнение си остава девствено – „Стайново творчество“.
Творенията му: „Сън сънувах“, „Катунари“, „Валс“, „Изгреяло е ясно слънце“, „Де бре, Димо“, „Пусти Димо“ и др. са и ще останат китчиците в програмите на всеки концерт, обаче: „Конници“, „Урвич“, „Тайната на Струма“, „Тракийски танци“, „Легенда“, „Приказка“, „Сто и двадесет души“ – техни венци.
В своите творения Стайнов влага: израз, дълбочина и философия.
Чрез своите творения той ни говори, омайва, милва, поглъща.
При изпълнението им той ни униса в други мир, в други векове, в царството на мистичното, на красотата.
Той ни пренася в блажен сън, от който ти е свидно да се пробудиш, а и кога сториш това, чувстваш се все още завладен.
За това е той тъй дълбок.
За това е тъй ценен.
За това го обичаме.
За това и ще пребъде.“
*****
На снимките:
Бюст на композитора Петко Стайнов, 1956 г.
Автор е един друг, голям български творец – скулпторът Тодор Първанов!

Автор Иво Косев Фейсбук

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram