Държавата продължава да излива огромен ресурс към затъналата ТЕЦ „Марица-изток 2“ , а сметката за „спасяването“ вече гони 1 млрд. лева, пише Капитал. В началото на седмицата Българският енергиен холдинг (БЕХ) е купил необходимите квоти парникови газове за 2019 г. за държавната централа, които според отчета на дружеството са на стойност общо 306 млн.лв. Това стана ясно на среща между ресорния министър Теменужка Петкова и лидерите на двата синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа“ – Пламен Димитров и Димитър Манолов, във връзка с последиците за сектора на енергетиката от пандемията от COVID-19.
С този финансов бонус държавното финансиране на затъналата в дългове ТЕЦ „Марица-изток 2“, която отчете нова загуба от 210 млн. лв. за миналата година, се доближава до 1 млрд. лв., и то в рамките на по-малко от три месеца. На 4 март БЕХ реши да увеличи капитала на централата с 597 млн. лева, като трансформира част от дълга на ТЕЦ-а към холдинга.
Въпреки че е на ръба на фалита, компанията не свива разходите си, а високите цени на произведената енергия я лишават от възможност за участие на свободния пазар. На този фон държавата упорито се опитва да поддържа работата й, най-вече по политически причини – в нея работят около 2400 души, а покрай дейността й са заети и още няколкостотин души в държавните „Мини Марица-изток“.
„Въглищните централи са основни базови мощности в българската електроенергетика. Тяхното нормално функциониране заедно с развитието на въгледобива са гарант на стабилността на електроенергийната система“, заяви Петкова пред двата синдиката.
Реално обаче заради постоянно намаляващото потребление на ток в страната и свързаността със съседните пазари приносът на ТЕЦ „Марица-изток 2“ вече е изключително малък – централата работи с около 25% от мощността си, и то въпреки изкуствените квоти, които минитър Петкова й възлага. Произвежданата от ТЕЦ-а енергия спокойно може да бъде поета от т.нар. америкаски централи „Ей и Ес Гълъбово“ и „КонтутГлобал Марица-изток 3“, за които НЕК така или иначе плаща дори да не работят на максимум.
Още по-неприятното е, че плановете за реформи в сектора се отлагат. „В настоящия момент се налага временно пренасочване на усилията към възстановяването на икономиките след въведените рестриктивни мерки за справяне с пандемията“, коментира министър Петкова.
19 минути
Последвайте ни и в Телеграм