цитата „“Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“ и акварела „Циганска сватба“ от далечната 1939-а отбеляза 130-та годишнина от рождението на Димитър Чорбаджийски – Чудомир в социалните мрежи историкът проф. д-р Вера Бонева.
Тя припомня, че традиционните за Казанлък Чудомирови празници са отложени за по-добри времена, но е избрала да извади от огромното му наследство, съхранявано в едноименния дом-музей на народоведа и централния държавен архив писмо-картичка от туриеца до приятеля му Асен Василиев.
От него става ясно, че и в най-гладните следвоенни дни, през зимата на 1945-а Чудомир продължава да обогатява колекцията на казанлъшкия музей с произведения на български и румънски художници, като на изпратената от него картичка наместо адрес на подател има само инициалите му Чуд. и К.к.Това обаче не е затруднило пощальоните да я доставят до получателя.
Към нея проф. Бонева е прибавила и картичка до Христо Вакарелски, в която писателят-хуморист го известява, че : „Към Великден/1946-а/ ще излагам моите „Нашенци“.
„Нито грам униние, мрънкане и отчаяние няма в писмата и в дневника на Чудомир от трудните за цялото българско общество първи следвоенни години. Напротив – волята му за работа се удвоява, събирателската работа за музея става особено интензивна, а акварелните и графични образи на българските чешити изпълват ателието на първия етаж на казанлъшката улица „Трапезица“ 6.“, настоява историкът и предлага въпреки извънредната ситуация да продължим, макар и в домашна обстановка с „по-издълбоко „вглеждане в бликащите от жизненост образи на „нашенците“.
Монитор
Последвайте ни и в Телеграм
