„Петър Ив. Топузов, или „бай Петър“, както го наричахме всички, е един от скромните продължители на възрожденската епоха, един истински народник, отдал живота си за културното издигане на родния град“, пише Чудомир за човека „надарен със силна воля и неизчерпаема енергия, той имаше рядката способност всички свои идеи да ги доведе до щастлив завършек“.
На снимката: Факсимиле от в.““Казанлъшка искра“ от 1930 г
148 години след рождението на Топузов, припомняме за неговата колосална роля в казанлъшкия обществен и културен живот, в началото на ХХ век.
„Основателят на музея при ученолюбивата дружина „Искра“ в Казанлѫк П. Топузов е роден на 20 юни 1866 година. Пѫрвоначалното си образование е получил в родния си град Казанлък, а през 1884 година е продължил учението си в Пловдивската гимназия. След туй следвал в курса на запасните офицери, завѫршил го и постъпил на военна служба. В Срѫбско-бѫлгарската война е взел участие като доброволец. Последующите години е заемал разни длѫжности по гражданското и военно ведомства, гдето винаги се е отличавал с голяма преданост кѫм работата си, с ревностния си труд, енергичност и безукоризнена честност. Бил е учител, избиран е и за помощник-кмет на града.
Петѫр Топузов е един от старите членове на дружината „Искра“, записан е на 24 ноември 1880 година; в протоколите на „Искра“ намираме името му в реда на ония дейци, които са вземали живо участие в духовния й живот. Наред с Хр. Милев, Б. Бояджиев, Ан. Попов и други, той е вземал участие в заседанията, в които са се чели литературни творения и са се дѫржали сказки. Така, през 1882 г. и по-кѫсно той е говорил вѫрху „Пиянството и вредата от него“, „Ползата от прочитането“, „За хайдутите“, „Черковният вѫпрос“ и пр.
През 1890 г. Топузов е дал идеята да се основе музей при „Искра“, но тази му идея като мѫчно осѫществима не е била вѫзприета от настоятелството. През 1901 г. на 29 юни обаче той без да сѫобщи на някого, основал музея при „Искра“. В малка една задна стаичка – определена за кухня при бюфета на новия театѫр – той поставил един шкаф и в него туря началото на днешния музей. Пѫрвият посетител на този музей – художникѫт Ив(ан) Енчев-Видю, тогава студент в Рисувалното училище – видял следните предмети: една средновековна монета от времето на цар Иван Асен II и други няколко медни турски монети; вѫн от шкафа била изложена грамадна кестенка тиква; на една от стените окачено черно знаме с надпис, с което знаме членовете на „Искра“ някога си посрещали на Бузлуджа майката на х. Димитра; музейната сбирка завѫршвала с една кутия за писма, останала от руската окупация и няколко желязни прибори за кон – „руска катана“. Над вратата вѫрху стената се четял красиво нарисуван надпис „Музей“.
Когато гражданите се научили за „музея“, от любопитство почнали да го посещават, но всички го напущали с иронична или най-малко сѫжалителна усмивка на лице, обаче Топузов не се е отчайвал даже и тогава, когато настоятелството воглаве председателя са му дали да разбере, че трябва да затвори този своего рода „музей“, за да не излага на присмех дружеството им.
Подкрепян от брата си Стефана и от младия художник Видю, който с ентусиазѫм се заловил да му помага в започнатото дяло, като подирвали и пренасяли в музея каквито старини намерят, Топузов усѫрдно продѫлжавал да работи и да пропагандира идеята си не само в града но и из околията. Той напечатал упѫтвания за сѫбиране на старините и ги раздавал безплатно. Всяки ден сбирката в малката стаичка бѫрзо растяла все по-голяма и по-голяма: гражданите, селяните и учащата се младеж носяли подарѫци – антиките си, които може би случайно са запазили в джобовете си, в дома си или небрежно са захвѫрляли из избите и таваните.
След две години настоятелството на „Искра“ в едно от годишните си заседания е признало сѫществуването на музея; в 1903 г. Топузов е бил избран в настоятелството като „заведующ“ музея, а в 1904 год. годишното сѫбрание на „Искра“ отделило цялия горен етаж над читалнята за помещение на музея.
Между предметите и сбирките на музея се появяват ценни екземпляри, като например печата на революционния комитет в Букурещ, златни монети, рѫкописи, бронзови статуйки и прочие – всичко донесено като подарѫци; освен това, туря се началото и на художествената галерия, в която днес се виждат творения от много бележити бѫлгарски художници като А. Митов, Ж. Спиридонов, Андрея Николов, Борис Михайлов, Борис Шатц, И. Василев, Стефан Иванов, Ал. Божилов, Радойков и други.”
Написаното за Петър Топузов въввтори том на сборника „Казанлък в миналото и днес“
Последвайте ни и в Телеграм
