Почитат се мъчениците София, Вяра, Надежда, Любов.
Именици: София – от гръцки означава „мъдрост”, Софка; Вяра, Вера, Вероника, Верадин; Надежда, Надя, Надка; Любов, Любомир, Любен, Люба, Любослав, Любомил, Севда; Драган – означава „мил, обичан”, Драго, Драгой.
Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов. Църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов – отдава се почит на добродетелите, които ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка – тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите и не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда – на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали и на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
