Честваме и българския Сезан, който сам забърквал боите си

Ds olil

Върху ретроспективна изложба, посветена на Васил Бараков, вече работи екипът на Художествената галерия. Тази година отбелязваме 120 години от рождението на художника.

Изложбата ще бъде реализирана през септември, когато е роден Бараков, а след представянето й в родния град на твореца, ще бъде показана и в София в залите на Съюза на българските художници.

Васил Бараков /на снимката Портрет на В.Бараков, Давид Перец, линогравюра/ е един от най- големите и ценни български живописци на XX век, с неподражаем почерк и маниер на рисуване. Българският художник, който най-близко се е приближил до Сезан – като житейско изпитание, дух, дълбочина и качество на изказа.

Семейството му се установява в Пловдив през 1914 г. когато Васил е на 12 години и живее в града до 1951 г. (37 г.). Учи в Търговската гимназия, работи като писар в Апелативния съд.

През 1926 г. се включва в курса по рисуване при фирменото ателие „Дъга“ в Пловдив и там се „раждат“ Бараците. В това ателие на Гео Мирчев, се сприятеляват младежите Златю Бояджиев, Давид Перец и Васил Бараков. Приятелството им продължава и в Художествената академия, където делят обща квартира. Заедно учат, гладуват и се борят да изкарат по някой лев от писане на реклами и фирмени табели.

Синът на Златю Бояджиев – Георги Бояджиев, пише в спомените си, че понякога тримата приятели чупели табелите на някой магазин. След седмица уж случайно най-речовитият от тях – Давид Перец, минавал и обръщал внимание на собственика, че няма табела и му предлагал услугите си. Нает на работа, той викал Васил и Златю да му помагат.

Прозвището Бараците им е дадено от друг голям живописец от Пловдив – Цанко Лавренов. Васил е бялата лястовица или душата на групата. Според изследователите тъкмо Бараците откриват Родопите за българското изкуство – привличат ги първичността на масивите, селските къщи, хората и животните.

Критиците от миналото ги определят като творци от второто поколение пловдивски художници, които след Данаил Дечев, Владимир Рилски и Цанко Лавренов обогатяват с нови търсения художествената култура на южния град.

Васил Бараков завършва Художествената академия през 1937 г., със специалност живопис при проф. Цено Тодоров и проф. Стефан Иванов. След Академията работи в панаира в Пловдив като изпълнява предимно фирмописни услуги за експозициите, а от 1939 до 1945 г. е художник по декорите в Пловдивския драматичен театър. Васил Бараков рисува натюрморти и портрети, но любовта му към пейзажния жанр остава. Ранните му пейзажи са експресивни, с изразен релеф, наситен колорит и плътна фактура, без незначителни детайли. Той е един от първите ни художници, които разработват индустриалния пейзаж.

В по-късен етап създава платна в импресионистичен дух. Работи също и в областта на приложната графика и шрифта. Участва в повечето ОХИ и колективни изложби в чужбина от 1935 г. получава и международно признание в изложби във Виена, Атина, Москва, Берлин, Будапеща и Белград.

Прави две самостоятелни изложби през 1939 г. и през 1977 г. (по случай 75 годишния си юбилей). Васил Бараков е вероятно последният художник, който си прави боите сам.

Той казва: „ Да, магията на земните багри е забравена. Винаги съм рисувал с мои бои. Доставянето на материалите е цяло приключение, а приготвянето не проста химия. Ето тая охра съм я изкопал от едно плевенско село, убитото зелено е от Кърджали, а наситеното от другаде. Земните бои не потъмняват. Природата е приготвила всичко. Трябва само да го откриеш.

През 46-та отидохме със Златю Бояджиев на бригада на линията Перник – Волуяк. В един от изкопите такава зелена пръст намерихме – втори път не съм виждал. Трябваше да взема повече – сега ми липсва. Имам и френска, пакетирана пръст. Стрива се и се омесва с масло и разтворители. Тия, прехвалените холандски бои след време си променят цвета. Някои гледат картините ми и понеже са неинформирани, казват „Това е невъзможно. Рисувате с купени бои“. Как да е невъзможно? Старите майстори с какви бои са работили? Сами са си ги приготвяли и цветовете им въобще не са се променили. Кирил Цонев владееше тези технологии и искаше да ме вземе за асистент. Но аз понеже не исках да си имам нищо общо с държавна работа, не се съгласих“.

Последвайте ни и в Телеграм