Продавачи на цветя от Казанлък , заявиха, че не само подкрепят Даниела Драгиева, за чието прибиране и лечение се събират пари, но и събрали средства, които ще приведат по банкова сметка. Драгиева e тяхна лична приятелка, която почти ежедневно се любувала на цветята. Учителката живеела в непосредствена близост до цветарските магазини до пазара. Призивът, който направили бил неразбран от обществото. Те считат, че благотворителни кампании, не бива да са за сметка на техният денонощен труд да подготвят празника като първия учебен ден. Припомняме ви, че Даниела Драгиева получи сърдечен арест, по време на екскурзия в Швейцария Тя и нейното семейство се нуждаят от средства, за да бъде транспортирана до България. Няколко училища в Казанлък излязоха с призива „Нека помогнем да се завърне в родния град!“ „Има толкова голяма нужда от щедрост и добрина в нашия свят – винаги ще се намери добро същество в беда!“ „Така – вместо десетки букети, на едно място ще се съберат смислени, немалки дарения за кауза, която ще помогне на г-жа Драгиева.“
Димка Георгиева- Да познаваме я лично, тя от доста години, тя живее в съседния блок точно до нас. Всеки ден минава покрай нас. Това е човек който страшно много обича цветята, любува се на цветята. Като разбрахме за нещастието, което и се е случило много преди кампанията и каквото и да било ние сами ние по между нас си се разбрахме, че ще събереме пари и ще дарим за тази жена, защото лично я познаваме и с сме в много добри отношения с нея. Ние също сме за благотворителността. Ние не казваме не дарявайте, не помагайте. Напротив. Ние също сме съпричастни и сме събрали определена сума пари между нас си колегите, за да помогнем на тази кауза и да помогнем на Даниела. Просто не останахме разбрани. И това ни е обидното. Никой не се обърна към нас. Никой не предложи някакъв вариант взаимен. Ние също помагаме и в случа и по принцип, когато има благотворителност с каквото можем сме съпричастни, но не може благотворителността да е за сметка на някой друг. Нека всички да помогнем взаимно.
Миглена Зарева – Искам да кажа, че аз работя с дъщеря ми. Тя ще бъде студентка. Сега наесен започва. Това и е може би последният 15-ти септември, в който ще работим заедно. Искам да кажа, че за нас това е препитание. Хляба си вадим, просто… Не искам това, че трябва да се направи благотворителност и да се дари, да бъде за сметка на нашия хляб. Искам да кажа друго, че тука сме шест семейства. Ние, където се казва прекарваме повече време тука, отколкото в къщи и всички си вадим хляба. Познаваме се много добре. Познаваме учителката Даниела, за която е каузата и ние сме съпричастни, но се притесняваме, това да не бъде за сметка на нашия труд и хляба, който си вадим денонощно, защото, за да подготвим един такъв празник, за да посрещнем желанията и нуждите на клиентите и на децата, ние работим денонощно. Надяваме се съвсем скоро Даниела да се оправи, да минава покрай магазина, да ни казва „Здравейте момичета“.
Последвайте ни и в Телеграм
