Резултатите от изборите за Европейски парламент окрилиха хората на Бойко Борисов, които за известно време се бяха снишили, ближейки рани след загубата на властта през май миналaта година. От изборната нощ на 25 май т.г. насам обаче те не само станаха по-гласовити и нагли, но с нова сила започнаха да търсят начини да прикрият провалите си в управлението на онези общини, в които все още държат ръководна роля. Пример за това е град Казанлък – управляван от ГЕРБ.
Преди година и половина местният общински съвет прегърна идеята за директно излъчване на заседанията в интернет. Това не се осъществи. Жителите на Казанлък бяха лишени от възможността да чуят какво върши мнозинството на ГЕРБ от тяхно име, но зад гърба им. А определено то имаше за какво да се крие от своите избиратели.
Още в началото на управлението на ГЕРБ се гласува под строй, Казанлък да поеме дълг от 6 милиона лева, по предложение на кмета Стоянова (също от ГЕРБ). Асфалтираха се няколко десетки метра улици и това беше. Така и не стана ясно защо точно 6 млн и защо още в началото на управлението. В последствие този заем изигра лоша роля при тегленето на следващите заеми.
Към момента, местната власт в община Казанлък взема поредния заем, с който да компенсира санкциите, наложени от съда заради документални нарушения в общината. Той е в размер на 4 млн лева. При тегленето на този заем също не стана ясно защо 4 млн, при необходими 3,3 млн. Излезе се с фразата „оптимална“ сума, но пак е добре, защото можеше оптималната сума да е и 40 млн и по-вече.
Общо от двата заема общината с лихвите ще връща около 14 млн лева и то и през следващите два кметски мандата.
Когато ГЕРБ идва на власт в Казанлък през 2011 г., натрупаните задължения към банките са в размер на 2 милиона лева. За 2,5 години техният размер е скочил седем пъти, като с вземането на новия заем той ще достигне 15 милиона лева. Самата Стоянова пък продължава да се счита за непогрешима и постоянно търси политическо оправдание за собствените си грешки. Ако продължи с такива темпове, до края на мандата най-вероятно ще се натрупат над 24 млн дългове. За такава община това е непосилно. Едно некадърно управление довело общината до финансов колапс нанася поражение и на следващите кметски мандати.
Тук логично възниква въпроса: Необходимо ли е Стоянова да продължи да бъде кмет? Необходимо ли е да се чака бавната смърт на общината? След като тя не се усеща, няма ли гражданско общество, което да се надигне и да премахне това управление, което е изключително вредно за общината? Няма ли други партии в тази община, които да поискат оставката на кмета?
Самата Стоянова не дава и вид, че я интересува общината. Това най-вече проличава, когато пристига лидера на нейната партия в Казанлък. Тя цял ден отсъства от работното си място за да се размотава с него без да си е докладвала отпуск.
От казаното дотук може да се направи изводът, че кредитите се използват за единствено за издигане имиджа на ГЕРБ, имитирайки някаква дейност и нямат реална стойност за местното население.
Очевидно е, че местната власт не може да си осигури средства чрез правилни политика и управление на общината, разчитайки единствено на външно финансиране. В същото време се смазват хиляди дребни търговци и предприемачи, което, от своя страна, довежда до намаляването на приходите от местни данъци и такси. Което пък налага постоянно да се търси външно финансиране. Дълговете обаче ще трябва да се връщат от обикновените граждани, на които вместо икономически просперитет, местното управление на ГЕРБ стовари една непосилна ипотека. Която ще тежи като бреме и на бъдещите поколения.
Христо Царев
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
