По данни на изследване на Държавната агенция за закрила на детето само през миналата година над 2000 деца са станали жертва на насилие.
На детската телефонна линия на Центъра за възстановяване, консултиране и психотерапия във фондация „Асоциация Анимус”за изминалата година има около сто хиляди обаждания, които са с 44 процента повече от предишни години. Децата много ползват детската линия 116 или 111. 19 540 са децата, които са били сериозно застрашени. От тях около седемстотин-осемстотин деца са били жертва на насилие. Децата са се обадили сами, сами са потърсили помощта на Центъра. Около двеста и осемдесет сигнала за миналата година са подадени от Центъра към институциите за деца в семейства с риск. Само за април тази година има 44 сигнала от детската телефонна линия. На линията се обаждат деца от всички възрасти, но най-много са тези между дванадесет и осемнадесет години, разказват от Центъра. В момента оттам се управляват детските телефонни линии сто и шестнадесет и сто и единадесет. Работи се върху голям европейски проект с още шест държави, като специалистите се опитват да включат и децата, които да участват с техния глас за подобряване на услугата, която е за тях. Идеята е за реално участие на децата. Този, който се нуждае, и този, който наистина ползва услугите на Центъра, да може да даде обратна връзка за потреблението. Имейлът е: animus@animusassotiation.org.
Опитът на българските специалисти показва, че в българските семейства, в които се упражнява домашно насилие върху жената , след това то преминава към децата. Вторият тип насилие, което се упражнява върху децата, е емоционалното, тогава, когато малките се въвличат в конфликта и от тях се иска да вземат определена страна, от което децата се чувстват много виновни заради това, че са защитили единия или другия родител. Това се получава при много бракоразводни дела, при които родителите не съумяват да се разберат да останат родители на това дете, а в омразата и гнева си от самата раздяла въвличат и него, от което то страда. Третият вид насилие над деца е свързан с неглижирането. То може да бъде на различни нива в много случаи на проблемни семейства. На децата не се обръща внимание, примерно, ако един човек е в депресия или зависим от алкохола или от дрогата. Такъв родител изобщо няма капацитет да обърне внимание на детето си и то е въвлечено във физическо и психическо неглижиране. Това е също тежка форма на насилие върху детето от факта, че то не съществува за своя баща или майка, категорични са психолозите.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
