Паметна плоча край Шипка свидетелства за залесителната дейност в района на Феликс Вожели в България, е заглавието в специализираното издание за горите
В рубриката си “Хроника” френско списание за горите публикува следния текст:
“Надолу по южните склонове на Стара планина в прохода Шипка, недалеч от Казанлък, центъра на Розовата долина, при един завой на пътя, в подножието на залесяване с бяла мура и корсикански бор се открива малка плоча върху естествен камък, на която четем: “В памет на Феликс Вожели, френски лесовъд, командирован от българското правителство от 1905 г. до 1911 г., който създаде тази гора, като залеси 12 000 декара (= 1200 хектара) в горското стопанство на Казанлък”.
Вълнуващо е това свидетелство за преданост и благодарност, което се намира на едно от най-светите исторически места в страната в близост до Шипченския проход, където руски войници и български опълченци са водили ожесточени боеве срещу турските орди, капитулирали на 7 януари 1878 г., с което се отваря пътят към автономия на Княжество България”.
Млад, висок, рус, синеок = Феликс Вожели
Годината е 1904-та. Тогавашният министър на земеделието Н. Генадиев посещава Казанлък и на място е запознат с проблемите, които създават на населението природните стихии и тяхното фатално въздействие върху обработваемите площи. Будни граждани припомнят на министъра катастрофалните пороища през 1864 година, когато големият водосбор на Енинската река, събрал огромни количества вода, натоварена с наносни материали, поема, бушувайки, към Казанлък. Положението е извън контрол – стихията повлича имущество, добитък, залива улици, къщи, чаршии. Години наред казанлъчани не са в състояние да забравят кошмара, а и няма как, защото последващи порои, макар и с по-малка мощ им напомнят за трагедията. Със заповед N 1425/8 10. 1904 г. министър Генадиев назначава за отговорник на новооткритите четири горски разсадника в Шипка, Енина , Мъглиж и Изворово лесовъда Петър Манджуков, който, заедно с колегите си Димитър Стоилов и Йордан Митрев, има задачата да организира производството на семена и фиданки за бъдещото залесяване.
През 1905 г. в Казанлък е открито първото Бюро по укрепване на пороищата и залесяването. За началник на бюрото е назначен французинът Феликс Вожели, с помощници Жан Кристиян Ягершмид и Йордан Митрев. Лично министър Генадиев посреща Вожели в Пловдив и веднага заминават с файтон до Шипка. Там те са посрещнати от кмета Андрея Караджов, съветниците Христо Хаджиев и Пеню Паламудов, лесничея Йордан Митрев и идващия направо от разсадника, с ботуши, целите потънали в кал, Петър Манджуков.
“Млад, висок, рус, синеок господин” – така Манджуков оставя единственото писмено описание на Вожели. Още същия ден, преди да се е устроил, Вожели посещава близките склонове над Шипка, където Митрев и Манджуков с помощта на местното население през ранната пролет на 1905 г. са засадили вече доставените от Саксония фиданки. По-късно Феликс Вожели посещава и открития горски разсадник край селото. Давайки висока оценка на свършеното от Митрев и Манджуков по залесителните обекти Курника, Лъжи душа и Димовец, тримата потеглят за Казанлък. Французинът е настанен на квартира-пансион при швейцареца – учител по гимнастика, Жак Фардел, в къщата на Стефан Енински в Кулинската махала, на брега на Старата река. Възрастната баба Иваница Главанакова им става готвачка и се грижи за него и съквартиранта му – неговия сънародник Жан-Кристиян Ягершмид, като майка.
С много добра теоретическа подготовка и богат практически опит Вожели започва амбициозно да работи в много посоки, въпреки трудностите, в току-що освободената страна. Първите му грижи се отнасят до разширяване и устройване на горските разсадници, за осигуряване на фиданки за залесяване, проучване на почвените и растително-географските условия у нас, както и причините за пороищата и определяне местата за бъдещите укрепителни съоръжения.
За шестте години (1905-1911г.) под ръководството на Вожели е залесена голяма площ, разширени са разсадниците с годишно производство над 1 милион фиданки. Укрепени и залесени са пороите Лясков дол, Миньов дол, Селска река, Доганещица в землището на Шипка и различни пороища в землището на Енина, Изворово и Мъглиж.
nikak.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
