Общо 30 фотоса на стари пощенски картички, факсимилета от печатни издания и документи от фонда на Регионалния исторически музей и личните архиви на старозагорците ландш. арх. Тенко Дянков и Николай Гичев показват пътя от Голия ахмак баир до съвременния парк „Митрополит Методий Кусев“ в Стара Загора. Това съобщи кураторът на изложбата Ваня Ценкова от РИМ, по време на откриването ѝ в алея „Стара Стара Загора“ на парк „Пети октомври“. Фотодокументалната изложба е посветена на уникалното залесително дело на първия митрополит на Стара Загора дядо Методий, от началото на което тази година се навършват 120 години.
„Общината полага усилия за поддръжка и обновяване на дъвесните видове в парка, но разбира се има какво още да се желае. Гражданството активно използва зелените площи и фитнес, тенис и бадминтон площадките, но не винаги пази и поддържа зеленото ни богатство“, заяви при откриването зам.-кметът Иванка Сотирова. По думите ѝ изложбата показва, че духът на дядо Методий се е съхранил и „зелената корона“ като символ на града ще се запази.
Стара Загора се гордее с красивите си паркове, градини и алеи, които в последните години бяха почти изцяло обновени. Най-голям е парк „Митрополит Методи Кусев“, разположен на площ от 32 000 дка. Зелените площи заемат около 1/3 от общата градска територия и градът в прекия и преносен смисъл може да бъде наречен „Зелен град“.
Утре програмата на общината за отбелязване на 120-та годишнина ще продължи в 11,00 ч. с акция за засаждането на 120 иглолистни фиданки в района на бариерата до паркинга до Зоопарка.
На 28 февруари /събота/ от 9,00 ч. в храм „Свети Теодор Тирон“ /Парк „Митрополит Методий Кусев“/ Негово Високопреосвещенство старозагорският митрополит Галактион ще отслужи Света литургия, а по-късно ще засади ритуално една фиданка.
….До началото на XIX-ти век на това място се е простирала дъбова гора, но е била изсечена от турския аскер за да се осигури безопасно пребиваване на султанския везир, отседнал в Стара Загора по време на обиколката си из Османската Империя. Ерозионните процеси измиват почвата и превръщат мястото в гол скалист и безводен хълм.Към края на XIX-ти век митрополит Методий Кусев се заема с нелеката задача да възроди това място.
От самото начало идеята за уреждането на градски парк е приета скептично от старозагорци. Ентусиазираният Методий Кусев среща редица пречки в осъществяване на идеята си да превърне голия баир над града в модерен парк. Той започва да изпраща писма до православни манастири и църковни общности в различни краища на света с молба за изпращането на семена на най-различни дървесни видове. Лично надзирава каруците с фиданки, някои от които пристигат от Бяло море и Мраморно море, а някои от засадените от него дървета са живи и до днес. Скоро обаче на владиката се налага да се изправи срещу гнева на хората, които осъзнават, че това ще доведе до загубване на пасищата на животните си. Повечето жители тогава считат, че залесяването и уреждането на такова безполезно пространство е безумие и далеч по-важна е пашата за добитъка им. С доста убеждения и молби Методий Кусев успява да извърши делото на живота си. Има предания, че дядо владика се е крил през нощта с шишане и джепане в Аязмото, за да го пази от нощните паши на козите и овцете. В крайна сметка митрополитът успява да създаде невероятно красив и богат на растителни видове лесопарк и го превръща в една от гордостите на града.
След Освобождението военните от града решават да изпробват новозакупените оръдия в парка и да проведат военни учения в района му. Гражданите на Стара Загора, които само допреди няколко години се обявяват против парка, сега се организират в негова защита. Те влизат в парка и отказват да го напуснат, създавайки по този начин жива преграда за безумните учения на военните.
Цар Фердинанд I при едно от посещенията си в града изключително много харесва мястото. Той настоява там да бъде изградена царска резиденция. Отново след бурни протести на цялата градска общественост (местните власти, интелектуалци и обикновени граждани) решението за построяването на резиденция в парка бива осуетено.
През 1996 година е открит меден барелеф паметник на Старозагорския епископ и възрожденец в знак на благодарност към заслугите му. До параклиса „Свети Теодор Тирон“, застроен на мястото на древно езическо светилище се намира гробът му с огромна мраморна плоча.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
