Народни традиции и обичаи
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво тържествено от православните, католиците и другите християнски деноминации. Той е посветен на смъртта на Божията майка ( „успение“ – заспиване, сън), когато всички апостоли се събрали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ? тяло.
Българската православна църква отбелязва празника на 15 август, предшестван от строгия Богородичен пост.
Според преданието на този ден Божията майка напуска земния живот на 64-годишна възраст и отива при своя син. Три дни преди това, докато се моли в Елеонската планина, при нея се спуска Архангел Гавриил с палмова клонка в ръка и ? възвестява, че духът ? ще бъде въздигнат в небето. Тя пожелава да види преди смъртта си Светите апостоли. След сбъдването на нейното желание, на третия ден, ангелите слизат да вземат душата ?. Божията майка е погребана в една пещера до Гетсиманската градина. На третия ден след нейното успение, Св. Тома, който не успява да пристигне навреме преди смъртта ?, отива при пещерата, където е положено тялото ?, за да се поклони на светицата. Но там намира само нейната плащеница.
В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, Православната църква определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.
В народната традиция празникът е популярен като Голяма Богородица. В навечерието му хората преспиват на свято място, пожелават си нещо хубаво и вярват, че с благословията на Божията майка то ще се сбъдне.
Рано сутринта на този ден се ходи на църква, където се носят плодове и цветя. Свещениците ги опяват и прикадяват за здраве и плодородие.
По цялата ни етническа територия култът към Богородица е дълбоко вкоренен. Тя е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството и затова във всеки дом се дава курбан в нейна чест – шиле или овца, а след това се раздава от него на съседи и роднини. Жените изпичат и специални обредни „богородични пити“, направени от новото жито, които също се раздават за здраве. На Голяма Богородица в много населени места се правят сборове (събори), особено там, където има храм, носещ нейното име. Общоселските празници обикновено се правят край църкви, параклиси и манастири. Кожата и двете плешки от жертвеното животно се даряват на църквата и от тях се приготвя обредната храна за събора.
Освен курбана и ритуалните погачи, на празничната трапеза задължително се нареждат пилешка каша, мед, жито, царевица, плодове – диня и грозде.
Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, това предвещава плодородие през следващата година.
В много църкви и манастири иконата на Богородица се смята за чудотворна и лечебна. На празника ? жените без деца носят дарове и ги поставят под иконата на светицата, защото вярват, че тя ще им помогне да се сдобият с рожба. Счита се още, че тя има големи лечителски способности и е посредник между нашия и отвъдния свят. Затова болни и недъгави правят обети за здраве, обещавайки да дарят на църквата сребърен обков на ръката ?, който се залепва на нейната икона, или някакво животно – овца, крава, теле.
На този ден се спазват и определени забрани – жените не похващат никаква женска работа, за да са здрави децата им. В някои райони на Тракия това е последният празник от годината, когато младите булки гостуват у кумовете, след което вече „остаряват“.
Света Богородица се счита за покровителка на пчеларството, затова пчеларите носят в църквата медените пити за освещаване. После ги раздават с пожелание за здраве и берекет по пчелите.
В някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете. Както на Власовден, стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва. Според стари поверия на този ден се избягва пипането на всичко, което е червено, „за да не пропика кръв добитъкът и да не стават ялови младите булки“.
Въпреки че всяка една смърт и раздялата с този свят неминуемо носят скръб и печал, празникът е изпълнен със силно позитивни нюанси и весело настроение. Светата Божия майка е символ и олицетворение на женското начало в природата, на женската мощ и на репродуктивната сила. Тя е покровителка и на нераждалата още жена.
Именници: Мария – от еврейски означава „силна, постоянна“; Мариана, Мара, Мариела, Марин, Мара, Мариян, Марияна, Марийка, Мариета, Богдан, Богдана, Божан, Божидар и др.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
