В сезона на дъждовете част от неизползваемите сектори на стадион „Севтополис“ са потънали в треви. Ситуацията не е от вчера, а плод на безгрижие в годините и очевидно, липса на средства за поддръжка на спортното съоръжение.
Единствено централната трибуна е в състояние да приеме зрителите на футболните двубои на стадиона. Изпочупени пейки и треви между останките на рушащите се седалки са част от ежедневието и на десетки спортуващи деца, които виждат всеки ден с очите си разрухата на обекта. Състоянието му е като на десетките такива, в по-близки или по-далечни населени места на родината. Но има и други, пример за подражание, нищо че се облагодетелстваха по Програмата за развитие на селските райони. Ние не заслужаваме ли да имаме мечти? И не сме ли град на заслужили спортисти и бъдещи таланти?
Добре, че поне теренът на „Севтополис“ е почти безупречен. Че и отбор да има, пък макар и във В група. Колкото, толкова! Отдавна са се примирили критиците. Остава единствено да вярваме, че някой ден, стига да се събудим, няма да сме се изгубили измежду тревите.
Честит ден на спорта!
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
