Вечерта в 8 часа на 22 юли 1930 г. в дома си в Казанлък на 64 години почива Петър Топузов.
Настоятелството на читалище „Искра“ обявява тридневен траур и отпуска 4 000 лева за достойното изпращане на основателя на едноименните музей, вестник и ученолюбивата дружина, чийто почетен член е.
Погребението преминало под звуците на военната музика и народния хор, дирижиран от Христо Маников. Стекло се почти цялото гражданство. Опелото било извършено в храм „Свети Пророк Илия“ в Куленската махала. Траурната процесия минала по дълъг маршрут и на няколко места спирала, за да произнесат слова казанлъшки интелектуалци и първенци.
Преди полагането на Топузов в последния му дом говорил казанлъшкия индустриалец Маню Стайнов, като изтъкнал заслугите на покойния за създаването на механо-техническото училище и вестник „Казанлъшка искра“, а г-н Келчев подчертал в свое изказване за качествата на скоропостижно отишлия си като бивш офицер и военен комендант на града по време на Балканската война.
На поклонението било припомнено, че именно първо на Петър Топузов хрумнала идеята за електрическо осветление в града, което да се ползва и от частни лица, създадените от него музей, галерия и градски вестник, организирането на промишлено-земеделска изложба и други начинания.
Повече от десет некролога били издадени от името на казанлъшки институции и организации.
Приживе Петър Топузов издава своята драма в пет действия „Да живее България“. На корицата е отпечатано „Цена произволна“. Волята на автора е посочена в уговорката „дадена сума повече от 10 лева да се внася във фонда за построяване на постройка за помещение на музей „Искра“.
Последвайте ни и в Телеграм
