На Тодоровден именици са: Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка. Именици са и: Герасим – от гръцки означава „почтен”, Генка, Генко, Герчо. Днес се почита Преподобни Герасим Йордански.
Тодоровден е Ден на коневъдството и конния спорт, празник на коневъдите. Федерацията по конен спорт организира в този ден различни спортни прояви.
Тодоров ден, Конски Великден. Празникът се отбелязва в първата събота на Великденските пости. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.
Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото.
На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче“ или „копито“, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.
Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на Св. Тодор.
В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава Божи дар, въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение. Двама от тях са воини-великомъченици в името на Христовата вяра – Св. Тодор Тирон и Св. Тодор Стратилат. В житието на Св. Тодор Студит се споменава, че е бил на заточение в Аполония (Созопол). Той и преподобните Св. Тодор Сикеот, Св. Тодор Освещени и Св. Тодор Трихина са канонизирани заради техните монашески подвизи.
Народният празник Тодоровден няма точно фиксирана дата, а зависи от началото на Великденския пост.
Обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица или жито се свързва от православната църква с почитането на паметта на Св. Тодор Тирон. Неговото житие разказва, че около 50 години след смъртта на Тодор византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на цариградския пазар. Тогава Св. Тодор се явил на архиепископа и го предупредил за това деяние, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, варено жито.
За благодарност към Св. Тодор Тирон църквата запазила досега обичая – в първата събота от Великия пост чрез коливо да го почита.
Последвайте ни и в Телеграм
