Теодосий Теодосиев е дългогодишен преподавател по физика в ПМГ „Никола Обрешков“ в Казанлък. Ръководи специализирана школа по приложна математика и физика. От общо 11 златни медала, печелени досега от български участници на международни олимпиади по физика, 7 са на възпитаници от неговата школа. Теодосиев е носител на множество ордени и отличия, а през 2015-а стана и Мъж на годината. Това пише Бисерка Борисов за БГДнес.
Цялото интервю без редакция:
– Много се изговори за увеличението с 15% на учителските заплати от тази учебна година. Как ви звучи това?
– Като черен хумор. В България нито трудът на учителя, нито на ученика може да бъде оценен истински. Прекалено много лъжа се натрупа в системата. Заплатата вече не зависи от качеството и количеството на вложения труд. Няма кой да отчете честно постиженията. Няма кой да направи така, че след всеки конкурс да спечели най-добрият, а не който е най-близък с директора или е най роднина.
– Учителите са обвинявани, че протестират само за заплатите си, но не и за състоянието на образователната система. Толкова ли ги е страх да говорят?
– Това е заложено в системата. Един вълк например може да е много по-добре нахранен от едно куче, но трябва сам да си намира храната в гората. А нашият учител е научен по комунистически. Чака да си получи помията три пъти на ден. Казват му: „В гората има хубава храна“. Но той се върти край синджира и помията, да е на сигурно. Тия 45 години комунизъм не са минали без последствия. В момента средната възраст на учителите е 58 години, може да е станала и 60 вече. Това е болест, която си продължава.
– След като тия 45 години нанесоха такива щети, защо истината за тях изчезна от учебниците?
– Защото тези, които убиваха някога и бяха против частната собственост, сега станаха най-големите собственици. Влияят и върху образованието.
– Вие сте един от най-продуктивните български учители. Много се изписа как почти като на магия се случват нещата при вас, без никаква външна помощ. Продължава ли да бъде все така?
– Не само че продължава, но има и разрушения на това, което вече е направено. Не съм склонен да се оплаквам, защото вече е безсмислено. Моите резултати са такива, защото сме свикнали да работим в условия, в които друг едва ли би го направил. Спрял токът в лабораторията – ние работим. Спряла водата – пак продължаваме. Никой нищо не ми е платил – аз пак продължавам. Никога не съм искал повишение на заплатата и си работя.
– Не се ли сети някой сам да ви предложи повишение на заплатата?
– От време на време се досещат някои. После идват други, които забравят за предложението на предишните, и така… Но въпросът не е в заплатата, а в отношението към качеството и количеството на труда. Вие представяте ли си Христо Стоичков да работи за заплатата на един селски учител по физкултура?! Това е моят случай!
– В България, когато някой е успешен, не само не му се помага, но и му завиждат. Какво се случи при вас, след като станахте Мъж на годината?
– За завистта и хорската злоба може да говорим три дни и три нощи. Колкото по-известен ставам, толкова повече се увеличават тия явления. По-спокойно си живеех, когато не бях станал Мъж на годината, не бях получил отличия, медали, награди… Тогава по-малко ми се пречеше на работата.
– Ваши бивши ученици са създали фондация на ваше име. С какво се занимава тя?
– Когато имам някакви икономически проблеми – трябва да се построи нещо, да се изгради, да се купи техника за лабораторията, тази фондация набира средствата. Има благородни хора, които дават, без да искат да им се знае името, без да застават пред камери. Част от тях са много бедни. Една пенсионерка всеки месец дава по 5 лв. от пенсията си например. Дечица от едно училище събрали паричките си за закуските. Трогателни неща. И с тези пари ние ремонтираме държавно имущество! Което освен всичко всеки момент може да ми бъде отнето. Процесите са такива, че всеки си гледа дребнавия интерес, в който аз не се вписвам. Повярвайте ми, да си Мъж на годината в България е опасна работа. Получиш ли такова отличие – експлодира взрив от завист! Крайният резултат е, че аз в момента съм на половин щатна бройка. А от новата учебна година може и въобще да не съм на договор. Миналата година ме назначиха на пробен срок, да се прецени дали ставам за учител. И се прецени, че ставам за половин учител, така да се каже. Ако не ме назначат сега, ще ми останат само кръжоците. Хубаво е, че на тях идват деца от цяла България и от чужбина.
– Преди време имаше оплакване на родители, че пишете двойки на децата им?
– Имаше и тая кампания, участваха и властимащи в нея. Активно ме убеждаваха да се махна, да се пенсионирам. Една майка изтъкна, че нямало нужда да уча дъщеря й в училище, защото в университета щели да я научат. Значи тя можело да бъде абсолютно неграмотна, но в университета щели да я научат от нулата! Повечето от родителите са щастливи детето им да е „почти нищо“ като знания, но да има „почти пълна шестица“ на хартия. Това е и трагедията на българското училище. Масовото училище е нещо страшно. Като почна да пиша по-ниски оценки, моят директор ми натяква, че идвал от училище, където някакво циганче в 9-и клас го учили цяла година да може да си напише името само с две правописни грешки! Но това не е най-голямата трагедия. В елитна математическа гимназия например 2/3 от учениците в 9 клас не могат да събират дроби. При условие че са влезли в гимназията в 4-ти клас! Горчивата истина е, че в България елитните училища се броят на пръсти. И всеки учител, който се държи като елитен, пречи.
– При това положение остава ли ви желание да сте учител?
– Много е трудно човек да върви срещу течението. Преди 40 години, когато дойдох в тази математическа гимназия, двойкаджиите се равняваха по най-добрите, стремяха се да бъдат като тях. Един мой бивш възпитаник ми се обади преди години и каза: „Срам ме е. Станах кандидат на науките и всички двойкаджии от нашия клас също станаха.“ Сега е точно обратното. Отличниците се равняват по двойкаджиите. Ученик излиза на дъската, 20 минути мълчи и накрая му се казва: „Сядай си, четворка“! Наскоро имах случай на един наш бивш възпитаник, който вече е студент, но не могъл да се подготви за някакъв изпит и не се явил. Като погледнал в интернет после – писали му четворка и без да се яви! Университетът имал нужда от конкретна бройка студенти, не можел да рискува някой да отпадне… Това се случва с образованието в България! И е смъртно опасно за всички ни. За сравнение, в едно елитно частно училище в Германия имаше случай, в който нито един абитуриент не получи средно образование. Защото германският учител е имал смелостта да пише двойки на децата на милионерите и да ги остави без диплома, щом не покриват стандарта. Така се гради най-силната икономика в Европа. А най-помиярската икономика в Европа е нашата и това не е случайно. Българската диплома в момента нищо не гарантира. Зад нея може да стои гений, може да стои и идиот. Иван Лалов, който беше ректор на СУ, беше и министър, се оплака на една конференция, че негови колеги от ЕС, с които е сключил договори за взаимно признаване на дипломите, му се обадили, че вече съжаляват за тези договори. Трагедията е невъобразима. Това е резултат от голямото лъготене. Който се опита да постави реални оценки, веднага го изкарват злодей. Телевизиите почват да питат как Мъжът на годината да пише двойки?! Ами може – писал съм двойка, защото няма оценка „нула“! Плюс това съм написал само 4 двойки сред 400 ученика. Един мой колега, математик, беше написал 20 двойки. Моментално директорът застана на страната на двойкаджиите и го уволниха. След това маскирани ученици го пребиха. Човекът боледува и напусна образованието. Сега ясно ли е защо никой не иска да става учител в България? И защо тези, които стават, не пишат честни оценки? Драстична промяна в системата трябва.
Източник: Евроком
Последвайте ни и в Телеграм
