„Както е известно, създадената за разпространение по пътя на ръкописните преписи, Паисиева творба „История славянобългарска“ е достигнала до нашата съвременност в около 70 преписа и преправки (преработки), създадени от известни или от анонимни книжовници в продължение на век – от 1765 г. до 60-те години на XIX век. Всяка една версия на емблематичната творба има своя собствена история, свой облик, свое очарование и свои тайни, върху чиито следи учени и любители на миналото се взират в продължение на повече от две столетия“, казва пред БТА проф. Вера Бонева, която стартира изследователската си кариера на историк в Стара Загора.
По думите й повечето от преписите и преправките на Паисиевата история са прилежно прибрани в хранилища на библиотеки, музеи и архиви. В своя физически вид те са достъпни само на подбрани експерти. Не е такъв случаят със Старозагорската преправка от 1837 г., която е едно от книжовните богатства от споменатия кръг, достъпно за широката аудитория. В основната експозиция на Регионален исторически музей – Стара Загора в специална витрина е поставен реставрираният оригинал, който може да бъде видян от всеки посетител на музея.
Старозагорската преправка от 1837 г. принадлежи към най-ранната колекция на Регионалния исторически музей. Тя е била част от семейното богатство на старозагорския адвокат Христо Кожухаров (1860-1933), който през 1894 г. дарява ръкописната книга на библиотеката на Девическата гимназия. Заедно с други артефакти, принадлежащи към споменатата библиотека, през 1907 г. ръкописът влиза в първата колекция на старозагорското археологическо дружество „Августа Траяна“, поставило основите на музейното дело в областния град. Според текстолозите , текстът е близък до Змеевската преправка, тоест свързан е семантично и езиково с региона.
По своите параметри книгата е класическо ранновъзрожденско ръкописно четиво. Тя е изписана върху 52 листа средно дебела хартия (15,7/21,2 см) с хоризонтални линии. Липсват няколко начални страници (целият първи предговор и част от втория), а част от другите са повредени и нечетими напълно. Писмото е правилен полуустав, по 25 реда на страница, с ударения, точки и запетаи и заглавия в червен цвят. Цифрите са арабски – с малки изключения. Налични са някои допълнителни параграфа, които не присъстват в Паисиевия автограф и в първите преписи. Те включват списък на османските владетели от XV век до управлението на Махмуд II, списък на по-значимите градове „в четирите части на България“, както и един поетически опит на последния лист. Към текста има приписка, отнасяща се до обиколката на султан Махмуд II (1808-1839) из европейските части на Османската империя, осъществена през пролетта на 1837 г. В преписката доста точно е очертан пътят на султанския кортеж. Първоначално, през м. април, владетелят тръгва „с вапор по морето“, след това от Варна се насочва по крайдунавските градове, минава през Търново, Габрово и Казанлък. „И през Захра мина на 15 май, и през Едрине си отиде на Цариград тихо.“ Последният цитат, написан от ръката, от която е сътворен целият текст, е безспорно доказателства, че ръкописът е създаден в Стара Загора.
Сам по себе си този привидно скромен и доста пострадал от времето ръкопис е повод да се замислим върху значимостта на Паисиевото дело, продължено от стотици книжовни люде през втората половина на XVIII и през доосвобожденските десетилетия на XIX век.
“Преживяла пожарищата на страховития юли 1877 г., преминала през ръцете на редица родолюбиви българи, Старозагорската „История славянобългарска“ показва, че делото на Отец Паисий е белязано със светлината на нетленните културни обстоятелства, надхвърлящи далеч пределите на Самоковска епархия, на Хилендарския манастир с неговите метоси из десетки български градове и села, на Югозападните земи, свързани най-интензивно с ранното разпространение на творбата. И достигащи в наши дни до умовете и сърцата на всеки българин, който би могъл да се срещне „лице в лице“ с оригинален ръкописен вариант на Паисиевата история, представен по един достоен за величието му начин в залите на Старозагорския исторически музей“, изтъква пред БТА проф. Вера Бонева.
Тази година отбелязваме 260 години от създаването на творбата от Паисий Хилендарски.
Последвайте ни и в Телеграм
