Според предания, в „селото със 100 чучура“ по турско време съществували бани, но и до днес те не са открити
Наричат Габарево „селото със 100 чучура“. За да се стигне до него, трябва да се отбие вдясно, малко преди завоя за курортния град Павел Баня. Тук на всяка крачка има чешма, от която струи бистра ледена планинска вода.
Някога, преди близо век, упорито се е говорело, че в габаревското землище бликат и топли минерални извори. Но и тогава, както и днес, те са останали неоткрити…
В статия от пролетта на 1925 г. във в. „Казанлъшка искра“ Ив. Д. Несторов отбелязва: „Че такива извори има в селото ни – в местността Старите ливади, говори фактът, дето не веднъж в тази местност са били намирани горещи води от овчари и работници по това място.
Така например, през 1920 г. жителят на селото ни Станчо Хр. Бараков е намерил едно място – дупка край река Карадере, от която е бликала гореща минерална вода. Тази дупка, обаче, след няколко дни бива задръстена от прииждането на реката и така се загубва“.
Освен този факт, авторът на дописката споменава, че стари хора, вече покойници, са разправяли, а и почти всички тогавашни габарци знаели от предания, че в турско време във въпросната местност е имало бани.
„А стара една циганка от селото ни, умряла презди 20-30 години (т.е. в началото на ХХ век) на 128-годишна възраст, е посочвала точното място, където са били тези бани“ – уточнява Несторов.
За зла беда към тези легенди никой не проявява интерес и показанията на ромката се покриват с прахта на времето.
По данни на дописника, в тази местност имало запазен калдаръм – стар път от камъни, по който се стигало до термите, тъй като околността била твърде мочурлива.
Несторов изказва огорчението си, че така и никой не се е заел да издири тези бани. Опит бил правен единствено по времето, когато кметувал Петър Т. Бояджиев, но този опит претърпява фиаско, тъй като издирвачите не разполагали с нужните инструменти, а само с една мотика и лопата. С тях нямало и специалисти.
По въпроса е свикано общоселско събрание, което натоварва пикьора Ив. Д. Филипов да ръководи работата по издирването на баните. Избрана е и комисия, която да събира волни пожертвования за същата цел. Но след това така и нищо не се предприема…
По инициатива на тогавашния габаревски кмет Ст. Николов е поканен „на общински средства“ някой си Ив. П. Димитров – адвокат от Ловеч, който „с някаква си показваща пръчка или вилка за намиране на подземни земни води и метали, могъл да намира подземни води“. Та идеята била този радиестезист да открие и габаревските минерални извори. Човекът обещал да дойде през лятото. Но в по-нататъшните броеве на старата едновремешна газета не откриваме писание за това как е приключила мисията му и дали се е състояла изобщо.
Селяните изпратили прошение и до министъра да натовари комисия от инженери, които на държавни средства да дойдат на място и да издирят баните. Но и за това историята мълчи дали се е случило.
При всички случаи днес в Габарево дори не са чували, че в селото им крие в землището си минерални води. От местното кметство смятат, че такова природно богатство има само в близката Павел баня…
Колко ли века още трябва да минат, за да се потвърди или не наличието му и край Габарево?!
Десант нет
Последвайте ни и в Телеграм
