На днешния ден се навършват 144 години от повторното Освобождение на Стара Загора по време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. Община Стара Загора и Старозагорска митрополия отбелязаха славната дата в историята на града. По този повод в храм „Света Троица“ свещеници отслужиха заупокойна молитва в памет на загиналите български опълченци, руски воини и мирни граждани, съобщават от пресцентъра на общината.
На службата присъстваха зам.-кметът на Стара Загора Милена Желева, началникът на отдел „Култура“ в общината Диана Атанасова, представители на общинската администрация и Регионалния исторически музей, граждани.
На 22 юли 1877 г. град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк, под командването на херцог Лайхтембергски. Българските опълченци и руските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора на 23 юли 1877 г. На следващия ден е избрана привременна комисия с председател учителя – поет и общественик П. Р. Славейков.
Радостта не трае дълго. Сюлейман паша отдава голямо значение на стратегическото положение на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната битка между двете войски е на 31 юли 1877 г. В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски загива и командирът на Трета опълченска дружина подп. Калитин. След продължителен бой войските на предния отряд на генерал Гурко се оттеглят, за да защитават прохода Шипка. Част от населението на града, заедно с придошлите от селата, също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не успяват да се изтеглят, са зверски избити. Градът е превзет, опожарен и сринат до основи от османците. В четирите църкви на града са избити хиляди души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство.
По различни сведения загиват около 14 500 българи от града и селата на юг от града. Не са пощадени дори и тези, които търсят спасение в православните храмове.
На 13 януари 1878 г. руските войски повторно освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане на освободителите от страна на населението. Единственият човек, който ги посреща, е българката Неда Черковина, която успява да оцелее в петмесечния ад. За нейните страдания пише възрожденецът Г. Димитров в книгата си „Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год.“
БТА
Последвайте ни и в Телеграм
