На тази дата преди 137 години в Казанлък се ражда художникът Радомир Иванов Мандов. Родът на баща му – учителят Иван Мандов, е от Шипка и той, и брат му – художникът Дечко Мандов, свързват детството и юношеството си с тези две места. През 1901 г. 18-годишният бъдещ художник е командирован от основателя на казанлъшкия „Музей за старини и изкуства“ Петър Топузов до Асеновград, за да направи акварелен пейзаж на средновековна крепост. Със създадената творба „Останки от цар Асеновата крепост“ се поставя началото на най-старата художествена сбирка в страната – тази на днешната Художествена галерия – Казанлък. През 1903 г. постъпва в Държавното рисувателно училище, учи живопис при професорите Иван Ангелов и Иван Мърквичка. Завършва през 1908 г. и се завръща в родния си град. Тук създава поредица акварелни пейзажи от околностите на Казанлък, Старата река, Тюлбето, Стара планина и близките села. Поканен е да рисува различните моменти от активно залесяващите се в този период крайградски терени, като тази чисто документална задача той превръща в десетки пейзажи с художествена стойност. През 1909 г. организира първата си самостоятелна изложба с акварели и маслени платна от последните пет години.

Творби на Радомир Мандов са в художествените колекции на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия – Стара Загора и др.

Родът Мандови е популярен род на художници. Брат му Дечко Мандов (1886 – 1969 г.) е живописец, а проф. Иван Мандов (1914 – 1986 г.) – скулптор и дългогодишен преподавател по пластика в Художествената академия, е негов син.

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram