Емблематичната баня в мъглижкото село Ягода, чието откриване сред реновирането й, е насрочено за 22 август, е проектирана някога от арх. Христо Димов от Стара Загора. Построена е през 20-те години на миналия ХХ век и напомня за подобни съоръжения в известния чешки курорт Карлови Вари. Обявена е за паметник на културата от местно значение. От проектно проучване и документиране на сградата на банята научаваме прелюбопитни подробности не само за зданието, но и за услугите, които се предлагали, включително и масажи. Предлагаме на любознателните читателите на Пресс ТВ детайли от проучването.
Банята в село Ягода е построена през 1927 г., когато за селото се предвижда значително разширение, както на териториалните му граници, така и на значението му като курорт с минерални извори. Предвиждало се то да стане и административен център на община. Развитието на съседните територии и обособяване на други центрове на влияние в региона, обаче оставят на с. Ягода възможност за неговото развитие като по-малък курорт.
Сградата на банята е симетрична в план и фасада, като тази симeтрия е подчертана в прилежащата и среда. Централно разположена в оста на симетрията и започва главната паркова алея, която води до читалището и центъра на селото. Паркът и банята са изградени в един и същи период. В момента на тяхното изграждане, те са се намирали извън регулация и няма съхранени кадастрални данни за тяхната първоначална композиция, но с изследванията на съществуващите кадастрални данни и фото-документация може да се счита, че композицията на парка не е била променена. Днес паркът е отделен в урегулиран поземлен имот. В неговите граници се намират и водоизточниците за банята.
На север от сградата на банята по-късно е оформен открит плаж. Плажът се състои от два открити басейна, широко затревено поле за разполагане на посетителите и няколко едноетажни постройки – къпални, съблекални и офис сграда на обслужващите плажа. Постройките са в духа на модернизма, с изчистени фасади.
Банята е двуетажна и изградена с пълна симетрия между двете си части – лява и дясна, съответно за мъже и за жени. В по-късен етап е била пристроена в северна посока, с което вероятно е било унищожено автентичното декоративно оформление на фасадата.
Главната фасада от юг е подчертана с три арки, зад които са разположени три дървени порти тераса над тях и завършва с триъгълен фронтон. От двете страни на входа са изградени две декоративни кули, покрити с метални шиндли.
На първо ниво в сградата се влиза в централно помещение (вестибюл) с овален план. Централно разположено срещу входа е съхранена, дървена, обособена кабинка за продажба на билети за ползване на банята. В по-късен етап, вдясно от касата, е изпълнен бар за посетителите.
Функционалната схема на двете части – мъжка и женска е огледална и идентична. От централното помещение се влиза в малък коридор, от който има достъп до помещение за персонал (със склад за кърпи и др.), а няколко стъпала водят до две отделни помещения със вани и курни (по-скъпа услуга за процедури, отделена от масовите къпални).
След коридора се продължава към основната съблекалня, в която са разположени шкафчета за лични вещи обикалящи покрай стените на помещението. В средата на съблекалнята е имало отделни кабинки, с по една /в някои две/ кушетка за почивка и масажи. Кабинките са били обособени чрез дървени прегради. Съблекалнята има достъп до основните бански помещения , стълбище към втори етаж и тоалетна.
Двете основни помещения за къпане са едно преходно с курни и седалки и едно основно с басейн, отново заобиколен с места за сядане и курни.
На второ ниво отвеждат стълбите при съблекалните на първо ниво, към идентично помещение със шкафчета и кушетки. От съблекалнята се излиза в коридор, обикалящ около купола над вестибюла.
Във втория етап на строителство, когато банята е пристроена в северна посока, в частта между двете основни къпални се изгражда двуетажно тяло. Във второ ниво пристройката е свързана с централната част на сградата и коридора, обикалящ купола над вестибюл.
Паркът и сградата са изработени с единна композиция. Централната паркова алея отвежда пред входа на сградата. Пространството около сградата е било оформено с декоративни елементи и паркови детайли, които са частично съхранени.
Сградата е изградена в еклектичен стил и носи белези както на неокласиката, така и на сецесиона. Отделни нейни детайли са характерни за сградите строени през 20-е и 30-е години на XX век, докато нейните симетрични фасади с подчертан портик и симетрична планова схема са характерни за края на XIX – началото на XX век. Ценни са отделните гипсови детайли, пиластри, пана, дървените дограми, ламаринените люспи използвани за покриване на куполите и двете кули подчертаващи главния вход.
Детайлите в интериора на сградата са малко, в духа на модернизма. Ценни са както пространствата, така и техните автентични функции и елементи.
Източници:
Архивна документация и фото-документация предоставена от кметство Ягода
Архивна фото-документация от интернет
арх. Храбър Попов, „Бански строежи“, 1942 г.
Последвайте ни и в Телеграм
В статията е написано всичко за банята с изключение на едно – че тя е построена със средствата и труда на казанлъчани – от Казанлъшката община, чрез Казанлъшкото общинско училищно настоятелство. До национализацията е тяхна собственост. Този факт трябва да се знае не заради някакви сегашни претенции на казанлъчани, а заради историята.