Екип на Департамента за информация и повишаване квалификацията на учителите при Тракийски университет – Стара Загора проведе изследване за влиянието на 6-месечното отсъствие от училище (в периода март – септември 2020 г.) на децата върху тяхната социализация. То обхваща шест втори класа от училища в Старозагорска област и е проведено в рамките на проект „Далеч ще стигнем, ако го направим“, по който департаментът е партньор.
Доцент д-р Дончо Донев, преподавател по социална психология и ръководител на изследването, сподели за резултатите от проучването и равносметката, която може да бъде направена след дистанционния режим на обучение при децата.
Доц. Донев какъв е най-важният, за обществото и най-вече за родителите, извод, който направихте след задълбоченото проучване на социалното и емоционално поведение на децата?
Доц. д-р Дончо Донев: Един от основните въпроси, които цялото общество си задава напоследък е свързан с това как физическата изолация се отразява на социализацията при учениците в начален етап. В проучването анализирахме 2 показателя, отразяващи социалните и емоционални компетентности на учениците в начален етап. С получените резултати мога категорично да успокоя всички родители. Социалната изолация и дистанционното обучение не повлияват негативно емоционалното и социалното развитие на учениците в начален етап. Оказва се, че колкото и неприятно да е за тях отделянето от техните връстници, те не само, че не губят, но и успяват да развиват своите умения за обшуване.
Мислите ли, че подрастващите не са особено повлияни от онлайн-обучението, тъй като поколението, което расте в момента е поколение на дистанционен контакт, заобиколено от мобилни устройства, игри и чатове?
Доц. д-р Дончо Донев: Всъщност децата, както е добре известно, не са умалени модели на възрастните. В съзвучие с теорията за различните поколения (игрек, зет, алфа) настоящите ученици в начален етап функционират по-различно от нас. За тях информационните и комуникационни технологии са част от естесвения свят. Те са родени и растат с тях по начин, сходен с този, по който ние сме свикнали с телевизията. В тяхната представа за света технологиите не са нещо лошо или хубаво – те са просто реалност. Вероятно всеки е виждал как ученици са физически близо един до друг и общуват през устройствата си. За тях това е съвсем естествено. И вероятно този начин за общуване води до резултатите, които получихме в изследването. Реално, голяма част от общуването между учениците е виртуално. Физическото дистанциране не разрушава съществуването на техните общности, защото то е по-скоро виртуално, отколкото физическо. И тъкмо в тези „виртуални“ общности учениците развиват своите социални и емоционални компетентности.
Тъй като изследвахте различни деца в различни населени места в Старозагорска област, наблюдавате ли съществена разлика в тяхното социалното поведение?
Доц. д-р Дончо Донев: Въпреки че всяко дете е вселена, в своето развитие, те следват някои общовалидни етапи. Тъкмо оттам се появи и притеснението, че физическата изолация би могла да доведе до негативни последици за социализацията на учениците, именно в начален етап на обучение. В класовете, които изследвахме резултатите са почти идентични.
Когато става въпрос за социално поведение, логично е всяко дете да изпитва естествена потребност да бъде във физическа близост с други деца или хора като цяло. Невъзможността това да се случи в конкретния момент повишава тяхното напрежение и предизвиква фрустрация. Оттам, съвсем логично, се променя и социалното поведение на децата и то се различава от това, което е било преди пандемията и дистанционното обучение. По този начин би могло да се опише негативното влияние на изолацията, което е валидно за всички. От друга страна, всички знаем, че при промяна в условията, ние развиваме качества и умения, които да ни помогнат да се адаптираме. А децата са достатъчно пластични да създадат алтернативни начини, за да удовлетворят потребността си от общуване.
Имате ли поглед като специалист, извън обхвата на изследването, дали дистанционната форма на обучение е повлияла върху качеството на обучението?
Доц. д-р Дончо Донев: По този въпрос нямам научни доказателства, но мога да споделя личните си впечатления. Дистанционното обучение размени ролите на учители и ученици. Учителите попаднаха във виртуалната среда, която е територия на учениците. В резултат на това учениците спонтанно започнаха да налагат правилата, а учителите някак започнаха да ги следват. Нямам предвид, че учениците учат учителите. Във виртуалната стая, учениците са в собствени води, а учителите се опитват да се адаптират. По този начин, учениците имат по-голям контрол върху процеса на обучение. Това изисква учителите да се адаптират към тази, нова за тях, среда, а докато това се случи, няма как да говорим за особено високо качество на обучението. И затова не са виновни, нито учителите, нито учениците. Реално учителите не разполагат, нито с методика, нито с достатъчно средства за обучение в електронна среда, а и не са подготвяни за подобно обучение. Въпреки това не може да се пренебрегнат ентусиазмът и усилията, които всички полагат.
Доц. Донев, работите ли по друго обществено значимо изследване?
Да, то е свързано със социалните роли на учениците, учителите и родителите. Очакваме в него да се разкрият пунктовете , в които се разминават представите ни за добрия учител, добрия родител и добрия ученик. Надявам се да успеем да дадем поне частичен отговор на въпроса защо учители, родители и ученици не успяват да функционират в синхрон в областта на образованието.
На снимките са сградата на ДИПКУ и доц. Донев.
Последвайте ни и в Телеграм
