Институтът по розата, символът на Казанлък, грубо и последователно се съсипва от директора му доц.Чаушев и кметицата Галина Стоянова в полза на частни интереси. Към това сочат редица тревожни факти!
От момента, в който беше назначен за директор на Института по розата доц. Георги Чаушев, той не е престанал да следва целта, с която беше изпратен от г-жа Г. Стоянова. Да го закрият, да разпродадат земите и имуществото им, от което да се облажат местни и чужди бизнесмени.
Престарелият доц.Чаушев е поставен нарочно начело на Института с активното лобиране пред ГЕРБ на всички нива от кметицата
За никой от учените в академията, както и за целия колектив, не е тайна по какъв начин човек, отдавна прехвърлил пенсионна възраст и напуснал науката преди много години, беше поставен на тази позиция. Нагло изфабрикуван и очевадно несправедлив конкурс, спечелен с груба политическа намеса и търчане по министерства и институции на самата г-жа Стоянова.
Факт е, че ръководството на Селскостопанската академия мълчаливо изрази своето несъгласие, като не пожела да дойде и да представи новия директор при встъпването му в длъжност, нещо което никога не се е случвало. Затова пък поръчителката и изпълнителката на този фарс, кметицата, се зае да замаже положението, като с помощта на доверени и раболепни свои протежета организира събрание и със задоволство демонстрира политическа власт.
Няма да коментираме изненадата и шока на голяма част от служителите. От този момент нататък,
Чаушев упорито и последователно със съдействието на Галина Стояновасе стреми да съсипе
и малкото стойностни неща, останали в това загиващо научно звено.
Като начало доц. Чаушев започна директна война с научния колектив. Опита всички възможни начини да върне на работа старите, напуснали по собствено желание учени, но се оказа, че повечето от тях са с успех под добър (4), което не им позволява да се явят отново на конкурса.
Разбира се, възниква въпросът: как тогава преди толкова години са били назначени, защото и тогава са били в сила същите правила за минимален успех.
След като се провали с тези жалки напъни в академията, Чаушев измисли друг начин. Започна
преследване, груб натиск и дискриминация над новите асистенти, с цел да ги принуди да напуснат.
Абсолютна забрана за посещения на конференции и научни форуми, отказване на средства за пътни на асистентката която живее в Стара Загора, забрана за срещи и консултации с фермери, дори публични заплахи и обиди.
През цялото време неговата основна цел е да обезкърви института, като накара и малкото останали научни работници да си тръгнат, за да остане института лесна плячка за финансовите интереси на кметицата. А те не са никак малки и безпочвени.
Ясно е, че научен институт съществува заради науката, която се прави там. Ако няма наука няма институт.
Откакто стана кмет на града Галина Стоянова заяви своите претенции и намерения към Института по розата и етеречно-маслените култури.
За никого не е тайна, че в Института има много пари. Всяко листенце е стотинка. Реклама, туризъм, козметика, съоръжения, масла и най-вече земи. Земи, засадени с трайни насаждения, разположени в непосредствена близост до пътя, който ще води до тунела под Шипка. Земи готови за експлоатация. Земи, които лесно могат да се превърнат в хотелчета, бензиностанции и всичко, което носи пари от пътуващите непрекъснато туристи на път за могилите и връх Шипка. Нещата до такава степен вече са напреднали, че бизнесмени от бранша, приближени до Галина Стоянова, вече си разпределят лесната и евтина плячка и обсъждат как да извадят института от Селскостопанската академия, за да стане общинско дружество и да се разграби.
Кметицата и Чаушев не губят време, веднага се спретнаха търгове, за отдаване под наем за дълго време на дестилерията и всичко което може да бъде раздадено.
Естествено, спечелилите не са случайни хора. Нищо, че месеци преди това заедно със своите „клакьори“ в института, не спряха да роптаят срещу старото ръководство и да го обвиняват в какво ли не, както и да сезират всички възможни институции за проверка. В момента те правят абсолютно същото, срещу което викаха, но вече мълчат, защото както обичат и двамата да повтарят, партията ГЕРБ е зад тях .
Следващата стъпка е да се бракуват голяма част от земята на Института по розата. За целта Чаушев принуди главната агрономка да се пенсионира преждевременно и на нейно място, без честен и ясен конкурс, бе поставен Тенчо Тенев, личен дългогодишен приятел на Чаушев и доверен човек на кметицата.
Г-н Тенев е агроном без грам опит, който е практикувал професията в местното консервно предприятие и после години наред е лежал под сенките на Института с бабите. Сега обаче е на власт и сериозно се е заел да съсипе и унищожи насажденията на института.
Разбира се, това по отношение на лавандуловите насаждения вече е факт. На голяма част от тях им предстои бракуване, защото зимата „великия агроном“, ги изряза до дъно направо с храстореза, за да се направят резници (естествено само за определени хора) . Всеки стопанин, който има елементарна представа, е наясно че това означава тотално унищожаване на културата. Тази манипулация се прави със сърп и се подбира само горния едногодишен прираст.
И още по-жестоко: розовата кампания е на път да бъде съсипана!
От години наред кампанията се организира месеци предварително, като розите се третират и се подсигуряват хора за брането. През тази година не стана ясно дали, с какво и колко пъти са пръскани растенията и резултатът е налице. Взеха се едни пари от академията, за да се вложат в розите, а бяха „раздадени” на цигани уж да ги почистят. В момента тревата е до кръста и закрива напълно розите. Да не говорим, че цвета капе по земята, защото няма кой да го бере.
За сравнение, до момента тези площи са се обирали от 250-300 човека работници, в момента из градините на Института, се мяркат около 30 човека. Ясно е какъв ще е резултатът от тази кампания. Не е ясно само на кого и на каква цена ще бъде продаден този цвят, с кого са направени договорките и защо института не си изварява собствения цвят, а го продава и в същото време си отдава дестилерията под наем.
Не стана ясно къде отидоха парите от субсидиите
за земята.
Това явно е напълно в синхрон с намеренията на Чаушев. В момента той е зает с други дела. В резултат на тежкото икономическо положение, Селскостопанаската академия е принудена да прави съкращения в състава на всички звена. До всеки директор е спусната специална разпоредба това да бъде направено с оглед съхраняването на науката и всичко, което е пряко свързано с нея и да се съкратят ненужни бройки и дейности. Чаушев обаче е на друго мнение. До него е кметицата. Понеже му забраниха да съкращава асистенти, той е подбрал точно техните помощници, за да може максимално да затрудни научната работа и да провали опитите извеждани точно от тях.
Мечтата на Чаушев е да накара академичния състав да копае
и да го унижи пред тези, които го доведоха, а именно неквалифицирания и помощен персонал. Когато се наблюдава от близо поведението и действията на този човек, подкрепян от Галина Стоянова, става ясно че противно на своите твърдения, той по-скоро мрази Института и желае да го съсипе, като компенсация за своята неуспешна реализация като учен и директор, вече за трети път. За никого не са тайна неговите многократни провали в ролята му на директор и фаталния край при предишните му два кратки опита за управление.
Става ясно защо точно доц.Чаушев е избран да бъде поставен за директор на ИРЕМК в този момент.
Следващият абсурд, който е започнал да реализира е да закрие козметичната лаборатория, макар тя да е единствената акредитирана лаборатория в Института по розата. Преди повече от година, покойната проф. Кръстева плати доста пари и положи много усилия това да се случи. Вероятно и в това няма нищо случайно, защото в музея на Института, вече се подготвя магазин за козметични продукти на софийски бизнесмен, приближен на г-жа Галина Стоянова. Козметиката беше единственото нещо, което докарваше някакви постоянни странични средства в касата на ИРЕМК, а е и единственото, с което се представяме по изложения и форуми.
Всяка стъпка и действие, които Чаушев предприема, се консултират със Стоянова и това не се крие. Неговите посещения в Общината са ежедневни, както и нейните или на определени нейни служители. Както се казва, тя е сивия кардинал с когото Чаушев непрестанно плаши служителите. Не пропуска на всяко събрание да отбележи колко са близки те двамата с министъра и най-вече със зам. министъра на селското стопанство и как не се страхува от нищо, защото сега те /ГЕРБ/ са на власт. Обича да повтаря, че синът му е бил депутат от ГРЕБ, също е й председател на общинската организация на ГЕРБ в Павел баня, и никой няма да му попречи да направи с когото каквото си реши.
Всички в Института са отчаяни и уплашени, но абсурдите тепърва предстоят, дело на тандема Чаушев-Стоянова.
По всеобщо мнение единственият шанс е да се случат реформите в академията и да се осъществи сливането на ИРЕМК с института в Садово. Надеждата е да дойде едно ново адекватно ръководство, което да е далеч от грубите домогвания на Стоянова до имотите на ИРЕМК.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
