Силвия Коева-Попова дебютира с „пейзаж на Казанлък върху визуални опозиции“

Ds olil

Първата самостоятелна изложба на младата художничка Силвия Попова се открива в пространство, принадлежащо към сградата с постоянната експозиция на Градска Художествена Галерия Казанлък тази вечер.

Завършила специалност „Живопис“ през 2009 г., Силвия Попова преподава в Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“. През последните години тя се открои на художествената сцена с работата си в областта на живописта. Изложбата представлява пейзаж на Казанлък, стъпващ върху постоянни визуални опозиции и възразявания. Художничката използва хармоничен и премислен колорит, контролира живописната повърхност, и в същото време създава какафония от материали и изразни средства. Пространствената инсталация е конструирана не само от живописни платна, но и от тяхното триизмерно продължение. Надживописване с велатури от цветна светлина, разнообразни текстури и повърхности, дори влиянието на ъгловатата форма на залата с вертикални прозорци като амбразури придават на аранжирането театралност. Картините са максимално дистанцирани от каквато и да било конкретика, без разказвателно или описателно изобразяване. Не може да се каже, че художничката премахва предметността, по-скоро я замества с безплътност – образът периодично се разтяга и удължава, но не както го виждаме от прозореца на превозно средство. Тук като че ли самият пейзаж се движи, фрагменти от него изведнъж се стрелват в различни посоки с голяма скорост. „Останки за дълготрайна употреба“ е пейзаж на Казанлък. Не „от“, а именно „на“, защото е правен с мисълта за града през различни моменти от историята. Интуицията може да препрати думата „останки“ към артефакти от античността, но също така и към употребата на предмети от дълготрайни материали. Но най-вече, доколкото това е изложба с живопис, заглавието може да се чете като интерпретация на стария израз „живописни руини“. Тази знакова за художническата практика формула обяснява простия метод, чрез който изборът на обект диктува почерка на изобразяване. Както и обратното – художникът с афинитет към въздушната перспектива и движението в контурите на образа избира своите обекти в процес на промяна на формата. Тук, разбира се, 21-ви век добавя и друг вид прозорец, през който художникът може да гледа пейзажа. И да осмисля по нов начин понятието „руини“, да го свърже с „останки“, защо не и с „разруха“. Даниела Радева

Последвайте ни и в Телеграм