Сигналната тръба – страшилището на 23 пехотен шипченски полк показват в изложба

Ds olil

Преди атаката на Одринската крепост Васил Цигуралов имитира с тръбата османския сигнал за отбой и внася объркване и смут сред турските защитници

В годината, в която отбелязваме 110-ата годишнина от Балканската война (1912 – 1913) Националният военноисторически музей ни среща отблизо с някои ценни експонати – свидетели на едни от най-значимите български военни успехи.

Сред тях е сигналната тръба на Васил Цигуларов от 4-та дружина на 23-ти шиченски пехотен полк, която може да бъде видяна в залата, посветена на Първата балканска война в Националния военноисторически музей, уточняват от културния институт.
На 12 и 13 март 1913 г., след артилерийска подготовка, 23-ти шиченски пехотен полк атакува позициите на форта Айваз баба – най-силният и важен форт от отбраната на Източния сектор на Одринската крепост.

Любопитно е, че преди атаката Васил Цигуралов имитира османския сигнал за отбой и внася объркване и смут сред турските защитници. Въпреки това обаче шипченци срещат ожесточена съпротива. В ранните сутрешни часове на 12 март полкът успява да овладее пункта Маслака от предната позиция на турската отбрана. Предприетото настъпление в следобеда на същия ден обаче е неуспешно. Скоро след това е взето решение да се изчака падането на нощта. Непрекъснатият вражески огън прекъсва телефонните жици и затруднява комуникацията между командира на полка полковник Иван Пашинов и дружинните командири.

В такава ситуация малко след полунощ на 12 срещу 13 март полковият командир напуска наблюдателния пункт и се отправя към бойната линия. Атаката започва около 01:15 часа и е посрещната от убийствен турски огън. Канонадата и многото жертви забавят настъплението и понижават бойния дух на българите. В най-решителния момент полковник Пашинов лично повежда своите бойци. С викове „Ура“, „Да живее България!“ и „Напред, на нож!“, водени от своя командир, войниците се понасят към врага. Полковник Пашинов заповядва на знаменосната 12-та рота да вее високо полковото знаме, а музикантите да свирят българския химн „Шуми Марица“.

Сред описваните вихрени събития сигналната тръба от витрината е в ръцете на Васил Цигуларов и сигналът ѝ води щурмуващата 4-та дружина от Шипченския полк… Резултатите са красноречиви – сутринта на 13 март българските знамена се веят над покорения „непревземаем“ Одрин.

Сигналната тръба се пази ревниво от Васил Цигуларов като ценна реликва почти до смъртта му. Само за най-празнични случаи тя е била временно предоставяна на шипченци за провеждане на тържествена заря-проверка. Три дни преди да почине В. Цигуларов предава своето драгоценно съкровище на майор Стойне Демирев от 23-ти шипченски полк, а по-късно той предава реликвата на Военния музей.

Последвайте ни и в Телеграм