Казват, че шахматът бива да бъде мислен като игра на овладяване не само на противника и на определена територия, но и на самия себе си, понеже вътрешното разделение на човешката психика е и сцена. Шахматната дъска е не друго, а умален модел на видимия образ на земята, изграден от сянка и светлина, над която властва преди всичко разумът на играещия човек (Homo Ludens).
Думата за шах, преведена на всички келтски езици, буквално се разбира като „разумът на дървото“ и според достигналите до нас древни текстове играта на шах заема една трета от деня на владетеля, на човека, комуто е поверен животът на цялата общност. Игра на шах, в която, както изтъква френският писател Роже Кайоа, той овладява най-важното – редуването. Редуването на бели и черни квадрати, тъй както се менят дните и нощите; редуване на въодушевление и контрол, на опиянение и сдържаност. Но най-вече се научава да оценява факта, че в това пространство на игра няма нито една фигура, която да не оказва своето влияние върху другите.
Тоталната свързаност на фигурите върху шахматната дъска, вяска със своя роля в играта на владетеля, е своеобразно отражение на съществуването ни. А собственото ни настояще, в което имаме участта – шанс и тегоба, да живеем днес, многократно ни подсказва тази пословична истина.Навярно тъкмо затова играта на шах вълнува човешкия ум векове наред.
Тя ще стане основа за написването на редица литературни произведения на автори като Луис Карол, Владимир Набоков, Самуел Бекет, Стефан Цвайг, Уилям Фокнър, Кърт Вонегът. Ще се превърне централна тема на мюзикъла „Шах“ и на десетки игрални филми. Няма да убегне и от погледа на художници като Хуан Миро, Марсел Дюшан и Макс Ернст – и тримата самите те страстни играчи на шах.
В този низ от имена трябва да поставим и художника Драгол Пенчев. Той не просто употребява играта на шах като вдъхновение, а ѝ се отдава всецяло, за да превърне самата шахматна дъска и фигурите върху нея в своето тотално произведение на изкуството (Gesamtkunstwerk).
Всяка от фигурите върху игралното поле е самостоятелно произведение на изкуството, вдъхновено от египетския пантеон – пешка, топ, кон, офицер, цар, царица се срещат върху двуцветните квадрати. За игра, за раздор, за единение. Отблясъците от обемите се сливат и разбягват разточително, а хвърлените сенки, сенките на утрешния ден, упорито размиват границите между отделните полета. Съвсем като в настоящето ни, в което архетипните категории за добро и зло, за заедно и разделени, за болка и желание, никога не са били така неясни, както днес. Настояще, в което телата ни са уморени, въпреки изпълненото ни с блясък съвремие, с блага, удобства, лакомства и зрелища. Телата са уморени, защото срещу им, точно на хоризонта, се разгръща парадът на войни, ограничения и чудовищно лицемерие. И тъкмо като отражение на всичкото това се явява изложбата на Драгол Пенчев, който ни предлага просто партия шах – със самите себе си или със света. Партия шах като семинар за сънища, очертаващ зони, в които пълзящи мисли се учат да вървят, а лица и фигури се прегрупират.
Изложбата „Семинар за сънища“ на Драгол Пенчев ще бъде открита на 1 април от 18:00 часа в Къща музей „Дечко Узунов“ в Казанлък.
ЕКИП, РАБОТИЛ ПО ПРОЕКТА:
Албена Димитрова и Пламен В. Петров – куратори
Теодора Манчева – преводач
Александра Гогова – графичен дизайнер
Цветан Игнатовски – фотограф
Текст и снимка: Художествена галерия – Казанлък
Последвайте ни и в Телеграм
