В народната традиция празникът е Андреевден или Мечкинден.
Именници: Андрей – от гръцки означава „мъжествен“; Андреана, Андриян, Андрея, Андреа, Андрейка, Андриана, Андро, Първан, Първанка, Пръвка, Дешо, Дешка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка
Андреевден
Празник, с който се чества денят на св. апостол Андрей Първозвани. Отбелязва се с празнична литургия. Народът свързва Андреевден с представата, че от него денят започва да наедрява колкото едно просено (царевично) зърно. Вярва се, че „Андрей прогонва зимата и дългите нощи“. В района на Южното Черноморие рибарите почитат св. Андрей (наравно със св. Hикoлa) като господар на силните морски ветрове и бури. В Петричко има поверие, че св. Андрей е баща на св. Никола. В навечерието на празника стопанката сварява в ново гърне различни зърна – жито, царевица, боб, леща и други – за „да наедряват“. От обредното вариво сутринта всеки хвърля по малко в комина с пожелание за високи, т. е. добри посеви, а останалото изяждат. Дават и на домашните животни. Някъде раздават от варивото на съседи „за здраве“, но по-често това не се прави, за „да не се изнесе плодородието от дома“. Приготвянето на обредното вариво в народното мислене се асоциира с „наедряването“ на селскостопанските култури, на младите булки (т. е. да забременеят), на плодородието в най-общ смисъл. В Северна България Св. Андрей се почита като господар на мечките. Според народната легенда светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята или (според друг вариант) я яхнал като кон. Затова Андреевден се тачи за предпазване от мечки и носи името Мечкинден. От сварената царевица хвърлят в комина и наричат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“ В някои райони в Южна България характерните за Андреевден обреди се извършват на празника Варвара.
Последвайте ни и в Телеграм
