„В няколко творби, включени в изложбата от автопортрети на Ненко Балкански „Срещи с огледалото,“ лулата се явява, като че ли да ни потвърди, че изобразеното късче реалност е част не от света на хората въобще, а именно от интимния свят на автора. Това е оголено живеене, битие на показ, дават повод за размисъл за мястото на автора в света на Другите, за втора като бродник из полетата, изпълнени с уплаха от промяната, от края. В тези своеобразни натюрморти, мъртви природи, уморената от употреба лула, сякаш се явява, за да се изправи срещу ни като свидетелство съвсем в духа на Рене Магрит, че „Това не е лула! Това съм аз!“, разказва директорът на Художествена галерия – Казанлък д-р Пламен Петров за картините, включени в специалния панел на изложбата „Лулата“.
Експозицията може да бъде разгледана до 8 октомври в Къща музей „Ненко Балкански“ в Казанлък.
Днес, 20 септември, се навършват 116 години от рождението на художника.
„Най-красивите картини са онези за които мечтаеш да създадеш докато пушиш лулата си“, пише през 1888 година Винсент Ван Гог до приятели си Емил Бернар“, разказва още д-р Петров, който е куратор на изложбата. „А няколко години по-рано Ван Гог изповядва: „Лулата е моят стар, надежден приятел, с когото не мога да си представя, че някога ще се разделим“. Именно на Ван Гог принадлежат и едни от най-ярките автопортрети в историята на изкуството. Доколко Ненко Балкански познава творчеството на Ван Гог е въпрос на допълнителни изследователски усилия, но няма как да не ни направи впечатление, че отвъд съвършено отличаващия ги почерк на работа, можем да открием общи формални белези, пресечни точки между двамата тъкмо в отношението към автопортрета. Днес в българската история на изкуството трудно можем да се сетим за друг автопортрет с лула, още по-трудно бихме открили автопортрет, разкриващ ни твореца в неговата слабост, както това виждаме, примерно, в показания тук в групата „Чистият жанр“, „Автопортрет“ от 1970 година, в който художникът се е изобразил с превързана лява ръка. А в „Автопортрет“ от 1972 година виждаме и в слабостта му към тютюна. Макар и спекулативно сравнението между тези два автопортрета на Ненко Балкански с например „Автопортрет с отрязано ухо и лула“ на Ван Гог от 1899 година разкрива любопитни сходства. Нещо повече, цялото творчество на Ван Гог е пронизано от присъствието на лулата и е пропито от една особена чувствителност към страха от отсъствието на хоризонт, на смисъл, на Другите и като че ли именно затова авторът ще се обръща многократно към огледалото, търсейки потвърждение, че е жив, има го, там е. А когато огледалото е в картините му ще се явява образът на лулата, прочутите ботуши на празната стая, на всичко онова, което му принадлежи, описва го, досущ като в творчеството на Ненко Балкански“, твърди Пламен Петров.
Изложбата „Срещи с огледалото“ е опит да се огледа присъствието на жанра в наследството на художника Ненко Балкански, съхранявано в колекцията на Художествена галерия – Казанлък.
„И това не е случайно, защото Ненко Балкански е сред онези наши творци, които не само многократно и систематично се изправят пред огледалото, за да изобразят себе си, но и приживе сами настойчиво показват автопортретните си образи в общи и самостоятелни изложби. Нещо повече – познатите ни днес негови автопортрети позволяват да мислим за него като за българския художник, при когото автопортретът е водеща творческа линия“, посочи още кураторът.
Последвайте ни и в Телеграм
