През есента на 2021 г. руският учен Сергей Зоненко беше задържан на българо-гръцката граница. Както медиите писаха, той и цялото му семейство бяха обвинени в индустриален шпионаж и вкарани в български затвор. Случаят получи широка гласност. Докато все още е в Русия, Зоненко прави няколко важни открития в областта на теорията на експлозията, по-специално той разработи своя собствена теория за кумулацията.
През 2007 г. основава компанията Zonenko Shaped Charges, която разработва устройства за добив на нефт и газ. Тогава ученият започва да търси приложения за изследванията си в отбранителната индустрия, а през 2015 г. той и семейството му се местят в България и получават работа в оръжейната фирма „Арсенал“. През октомври 2021 г. Зоненко решава да напусне, но е обвинен в кражба на военни разработки и хвърлен в затвора.
Популярният руски сайт Lenta.ru публикува подробности по този случай.
На 5 октомври 2021 г. българската полиция задържа руския учен Сергей Зоненко. Заедно със сина си и съпругата си той се опита да премине границата с Гърция. Преди това Зоненко, съпругата му, литовската гражданка Олга Гелдке, и синът Вениамин, също гражданин на Литва, са работили в оръжейния завод „Арсенал“ в град Казанлък, Старозагорска област. Българската прокуратура обвини цялото семейство в кражба на информация от завода. По време на ареста ученият вече е болен от рак. На 10 октомври български съд постанови цялото семейство Зоненко да бъде поставено под арест в затвора в град Стара Загора. В същото време статиите, по които е повдигнато обвинението, не бяха разкрити. Според материалите по делото, до които българските журналисти се сдобиха по неизвестни начини, Зоненко и семейството му са обвинени в кражба на вериги и резервни части за разработките им от завод „Арсенал“, както и за достъп до информация, съхранявана на сървърите на завода. НК предвижда до 10 години затвор. През декември 2021 г. семейството успя да се измъкне, като плати гаранция. Делото обаче все още не е приключено, а ученият и семейството му са принудени да останат в България.
Адвокатът на Зоненко Станимир Ченалов каза пред Lente.ru, че малко преди инцидента ученият и семейството му са поискали да напуснат работата в „Арсенал“. Сергей постига споразумение за уволнение с ръководството на завода по телефона, докато бил в отпуск. На Зоненко било разрешено не ходи на работа, но по-късно ръководството информирало МВР, че чертежите, както и части от боеприпасите, уж липсват от завода. Освен това в информационната система на предприятието, според жалбоподателите, е проникнато незаконно с цел изтриване и кражба на поверителни данни. Администрацията на „Арсенал“ обвини руския физик за случилото се. На въпрос какви са мотивите за подобно поведение, Ченалов предположи, че ръководството на завода е разочаровано, че губи такъв специалист от висок клас.
След като се свърза лично със Сергей Иванович, Lenta.ru се опита да разбере от първа ръка подробностите по случая, както и дали Руската федерация помага на своя гражданин, който се намира в такава необичайна ситуация.
Lenta.ru : Обвинени сте в индустриален шпионаж. Защо мислите, че това се случи?
Сергей Зоненко: Това се случи по инициатива на журналисти. Ще бъдете много изненадани, но всъщност думата „шпионаж“ никъде не фигурира в делото. Да, много информация изтече в пресата, в медиите, особено българските, и то буквално в първия ден, когато още нямаше подробности. Това се случи без моя вина. Нищо за шпионаж не е вярно.
– Защо според вас е изтекла информация от прокуратурата?
– Като цяло никой не е наясно как се е стигнало до разследване. За тях това също беше изненада, те самите не го харесват. Обяснете тогава каква е същността на повдигнатите срещу вас обвинения? Като начало ще опиша как действаха българските правоохранителни органи. Направиха някакви абсурдни обвинения (общо бяха пет-шест), после се проточиха колкото се може по-дълго с експертизата. Няма истина в обвиненията. До момента делото не е приключено.
– Е, как няма доказателства… Бяхте обвинени в нелегално разпространение на класифицирана информация: някои данни бяха изтрити от информационната система на завод „Арсенал“, някои данни са били откраднати. Това се оказва…
– Не е вярно. Що се отнася до изтеглянето на данни от информационната система на „Арсенал“, дори не е възможно да се извърши експертиза по това обвинение. Все пак компютърът ми дори не беше свързан с информационната система на завода. Когато ми предложиха да го свържа преди 4-5 години, казах, че не е нужно. Но, очевидно, някой човек, който не знаеше за това, написа, че уж имам кабел и съм теглил нещо там. Това няма как да стане. Що се отнася до обвиненията в изтриване на информация… Това също не може да се случи, защото бях в отпуск два месеца. Компютрите в завода са на достъпно място, без пароли – [служителите] там могат да направят всичко.
Още по време на почивката реших да напусна фабриката, без да съм посещавал работното си място. Дори не знам какво се е случило там в мое отсъствие. Реших въпроса [с уволнението] с ръководството на „Арсенал“. Те казаха: „Да, смятай, че си уволнен, не е нужно да идваш“. След това се прибрах у дома със семейството си, взех документите и нещата. На излизане от България за Гърция бяхме задържани. По принцип ти казах всичко. Всичко, с което ни свързват, са някакви пресилени неща.
– Каква беше причината за уволнението и защо решихте да напуснете България?
– Причината е много проста. Разработих редица патрони и ги пуснах в производство. „Арсенал“ успешно ги произвежда и продава. След това седях практически без работа. Те продължиха да ми плащат заплата, а аз просто правех техническа поддръжка: ако нещо спре да работи в производството, те ми се обаждат и аз намирам причината. Не ми хареса тази бесперспективна дейност. И казах, че вече не се интересувам от такава некреативна работа. Направих много разработки, повечето от тях все още не са реализирани. Затова реших да отида в Литва (имаме къща там), за да разбера по-късно накъде да отида.
– Защо замина за Литва през Гърция?
– Между другото, такъв въпрос възникна и на процеса срещу човек, който вероятно никога през живота си не е напускал България. За шест години съм пътувал 30 пъти от Литва до България, насам-натам. Най-лошият път е през Румъния, най-лесният е през Гърция. В Гърция можете да шофирате до пристанището и да вземете ферибот до Венеция. От там можете да стигнете до Литва през Австрия, Чехия и Полша. Това е кратък и приятен начин. Семейството ни обича да пътува с кола, пътуваме много в Европа. И когато този случай приключи, ние ще отидем в Литва точно по този път, през Гърция.
– Разкажете ни повече за задържането и последвалото лишаване от свобода. как се лекувахте?
– Цялото ми семейство прекара повече от два месеца в ареста.
Срамно е да си спомня. Най-лошото е, че те [силите за сигурност] отнеха всичко, което беше и в двете коли, като доказателство. Например дисертацията ми от 1986 г., която между другото така и не беше върната. Те видяха формули в нея и казаха, че това е някаква секретна разработка, която съм откраднал от Арсенал. А тя е на руски…
Дори взеха научни книги, архив от семейни снимки, представяте ли си? Отнеха ми дори научните ръкописи. Писъл съм ги, когато още нямаше компютри. Тези решения на проблемите съществуват в един екземпляр в света. И сега не ми ги връщат, търсят престъпление във всичко това. Защото от гледна точка на процедурата те не нарушават нищо. Те трябвало да проверят. Ами проверете за два месеца.
– Властите съобразиха ли се с вашето онкологично заболяване?
– Разбира се, написах оплаквания, че съм тежко болен. Идва фелдшер в затвора, вижда, че човек може да ходи, което означава… (сдържа сълзите – доп. „Лента.ру“) Добре, че това вече мина.
– Имало ли е превишаване на правомощия от страна на служителите на реда? Имаше ли жестокост към теб?
– В затвора няма любезности. Това може да се случи някъде в норвежки затвор, но в затвора в Стара Загора… Там всички задържани се третират еднакво.
– В какъв правен статус се намирате в момента?
– Обвинен. Пуснаха ни под гаранция, доста голяма: 5000 евро на човек. Сега живеем нормално, можем да работим, чакаме продължението на разследването. Това не е домашен арест.
– Има ли специално отношение на българските власти към този случай или към вас лично?
– Случаят привлича много внимание в България и има специално отношение. Не толкова към мен лично, а към бизнеса. Много хора знаят за това, важно е за властите. Много хора участват в това от органите. Прокурори, следователи, експерти… Фактът, че сме руснаци е на първо място за тях.
– Смятате ли, че случаят е грешка на органите на реда?
– Не мога юридически да твърдя нищо. Но нормалният човек разбира всичко. Мисля, че читателят ще разбере какво се случи. Не мога да говоря.
– Български журналисти опитваха ли се да се свържат с вас?
– Да, но прокурорът им забрани.
– Мислите ли, че ще успеете да докажете своята невинност?
– Да. аз съм абсолютно сигурен. Единственото жалко е, че губим време в България, вече щях да работя другаде, всичко щеше да е наред. Разбира се, че ще докажем, че сме невинни. Няма да навлизам в подробности, но е сигурно.
– Имате ли предложения за работа в други страни?
– Другаде не произвеждат тези неща. В България мисля, че ще успея да намеря работа. Не сега, но след време.
– През последните три години имаше около три инцидента с експлозии в цехове и складове в завода на „Арсенал“. В последните два (2020 и 2021 г.) те се опитаха да намерят руска следа. Бяхте ли участвали по някакъв начин в разследването на инциденти?
– Не, но първият заместник-главен изпълнителен директор ме попита защо може да се е случило това. Предполагах, че поради нарушаване на технологични процеси.
– Посочвали ли сте многократно нарушения?
– Да, и сега те не са елиминирани.
– И какви бяха тези нарушения?
– Това е тайна.
– Бяхте ли заподозрени за случилото се?
– Не не. Само ако журналистите са на нивото „едни баби си говорят на пейката“. Изобщо не ме подозират.
– Разкажете ни повече за кариерата си в България?
– България е милитаризирана държава, има много оръжейни фабрики. За първи път дойдох в една фабрика за малки оръжия, работих по-малко от година – не ми хареса, защото имаха ограничен асортимент. Няма да кажа коя. След това отидох в „Арсенал“. Поговорих с ръководството и те разбраха какъв специалист съм. Като цяло има много малко такива специалисти в тази област. След това ме назначиха за началник на отдела за кумулативни боеприпаси. Работих много добре, обучавах български служители в тези технологии. Много ми хареса. Всички ме обичаха, имах страхотни отношения. Затова случилото се през октомври миналата година след уволнението ми меко казано ме изненада.
Преди това отношенията с всички бяха отлични. На ниво хора руснаците в България като цяло са добре третирани. Говорих руски с всички, не научих български, защото не трябваше. Всички ме разбираха и хората дори харесаха, че руският дизайнер обяснява на руски как се правят гранати.
За мен беше удоволствие да работя там, да въвеждам технологиите си там. Аз самият създадох посоката на кумулативни боеприпаси и я ръководих. Имахме добри възможности. Беше от полза и за „Арсенал“, защото заводът произвеждаше много от моите продукти. Сега „Арсенал“ спря производството.
– С какво е свързано това?
– Липса на договори, скъпи енергийни ресурси през зимата и коронавирус.
– Като се има предвид, че вашите изследователски интереси са пряко свързани с военната индустрия, имахте ли въпроси относно връзките с руското правителство, когато се присъединихте към „Арсенал“?
– Това, че съм руснак? Напротив, всички ме харесаха в „Арсенал“. Формално България е в НАТО, но ръководството на „Арсенал“ много обича Русия, постоянно пътува до Русия, има контакти с руски военни предприятия и дори беше приветстван фактът, че съм руснак. Може би са го използвали, за да увеличат репутацията си. Те обичат руснаците, подписват договори с Русия.
– Пътувахте ли до Русия, докато работихте в България? Имаше ли контакти с руски специалисти?
– Имам много приятели в Русия. Но докато работех в България, не общувах с тях, за да не ги поставя в деликатно положение. Разбирам, че съм на работа.
– В Русия имахте собствен бизнес, в Русия си направихте име в световната наука. Защо реши да напуснеш?
– Прост въпрос, прост отговор. Исках нещо ново. Освен това съпругата ми възстанови литовското си гражданство. Беше авантюризъм: да пътуваш, да видиш света. Зарязах всичко, продадох апартамента, отидохме в Литва. Но въобще не си намерих работа там. Нито в Литва, нито в Латвия. Когато парите свършиха, отидохме в България. Ходих там, когато бях студент, на обмен. Представих си каква държава е това. Освен това има много военни фабрики. Но сега разбирам, че това беше голяма грешка. Просто ме използваха и тогава беше образувано наказателно дело, когато исках да си тръгна. Ръководството искаше никога повече да не напускам България. Може би моят урок ще бъде полезен на тези, които мислят къде е по-добре да се занимават с наука и да прилагат своите идеи. Би било по-добре да продължа да въвеждам кумулацията си в руските фабрики.
– Значи искате да се върнете в Русия?
– Да, разбира се, с цялото семейство.
– По време на вашето заминаване от Русия, бяхте ли доволни от условията, в които се занимавахте с научни изследвания и бизнес?
– Науката, знаете, може да се прави само на руски, на руски език и с руснаци. Нивото в Русия е такова, че всеки третокурсник вече е наясно с материята. Нивото на науката е такова. Мога да мисля само на руски, както и да правя наука.
– Разкажете ни за вашите контакти с Русия сега, конкретно във вашия случай.
– Ако не беше попитал, аз сам щях да кажа. Руското посолство в София от първите дни на цялата тази история веднага научи за нас и започна да действа. Началник на консулския отдел Владимир Анатолиевич Чертков дойде да ме види в затвора. Може би все още щяхме да бъдем арестувани, ако не беше руското консулство. Много искрени хора, отзивчиви. И много големи професионалисти. Добра работа, истински дипломати. Три пъти идваха на съдебни заседания. Сега случаят не е приключен, но ни казват: „Няма да ви оставим”.
– Запазили ли сте руското си гражданство?
– Да! Никога не съм смятал да го променям. Имам разрешение за пребиваване в Литва, но, разбира се, съм руснак и винаги ще остана руснак. Жена ми получи литовско гражданство, защото има литовски корени. Трябва да запазим рода си. Синът ми е космополит, знае италиански, английски и литовски. Но той все пак казва, че руският има повече думи и нюанси от всеки друг език.
– Искате ли да кажете нещо накрая?
– Искам само да кажа, че руснаците трябва да се подкрепят!
На снимката: Проф. Сергей Зоненко (вляво) със собственика на ”Арсенал” Николай Ибушев в добрите времена..
Фрог нюз
Последвайте ни и в Телеграм
Ако Ибушев има пръст в тая работа, не му прави чест…😡