Един от най-големите и най-почитаните празници, които празнуват всички роми е Василица или Банго Васил (куцият Васил), отбелязван на 14 януари. Този празник трае два или три дни, като навечерието му е Бъдни вечер, първият ден е Василица, вторият – Банко Васил, а третият “патерицата”. Бъдни вечер е семеен празник с постни ястия, обреден кравай “боговица”, който се разчупва и се изяжда от всички. На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие. Повсеместно срещано е коленето на “курбан” за Банго Васил – най-често това е гъска. Тя се пече пълнена с ориз, но не се изяжда наведнъж, за да може от месото да се даде и на гостите, които ще дойдат. На трапезата има още сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Като цяло празничните дни се свързват главно с взаимни гостувания на близки и приятели (на първо място на кръстниците), съпроводени с богати трапези и веселби. Въпреки различните групови и регионални варианти, в основни линии същността на празника е сходна при различните ромски общности.
Легенди за Банго Васил
Има много легенди за произхода на празника. Според една от тях Свети Василий спасил ромите от удавяне във водите на бурно море, като има пратил ято гъски, на чиито гърбове те се качили и стигнали до брега.
Друга легенда разказва, че Банго Васил е бил куц овчар, белязан със страдание, който помогнал на свой събрат в беда.
Всички се оплаквали от циганите и Господ заповядал на светиите да ги изтребят. На св. Василий и св. Георги им дожаляло и скрили по едно циганче, единият – момче, другият – момиче.
Минало време, дошъл празник. Седнали да празнуват, но нямало никаква веселба. Тогава двамата светци довели децата, които спасили. Циганчетата започнали да пеят и да танцуват и настанала веселба. Разбрали, че и без тях не бива. Така циганският род бил спасен.
Веднъж циганите огладнели и за да се заситят, започнали да берат и да ядат къпини. Целите се нацапали с тях и тогава ги видял дявола. Уплашил се, че станали по-дяволи от него и решил да ги изтреби. Подмамил ги да минат по един мост и като тръгнали по него, моста започнал да се руши, а те да падат във водата и да се давят. Тогава на помощ им се явил Банго Васил (Куцият Васил) и започнал да гони дявола, защото имал заръка от Бога да пази циганите. Дяволът се скрил, а Банго Васил започнал да се моли на Бог и мостът взел да се затваря. Те успели да преминат били спасени.
Имало един цар, който искал да убие ромите. Един човек го завел в една градина, където имало много цветя и Банго Василий попитал този човек дали му харесва и той казал, че те не му харесват, защото цветята в градината били всички еднотипни и едноцветни. Преместили се в друга градина, където цветята в градината били от всички видове цветя и всички цветове.
Тогава Банго Васил попитал отново човека дали тази пъстра градина му харесва, той отговорил с да, но това му личало дори по усмихнатото лице.
Така той решил да не убива циганите и този ден станал празник за ромите и се чества на 14 януари.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram