На 24 юни Църквата почита Рождение на Св. Йоан Кръстител. Заченат с Божията намеса, св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започва покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.
В народната традиция празникът е Еньовден, Летни Свети Иван или Иван Бильобер.
24 юни е Ден на българската фармацевтика. Ден на българското лекарство. Отбелязва се на Еньовден от 1994 г.
Сред народа празникът носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. Сутринта на този ден се става рано, за да се види как слънцето „се обръща до три пъти“, а който успее да се „изкъпе“ в росата – болестите ще бягат от него до следващия Еньовден.
Според поверието, на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. Затова казват, че Св. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата. Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве.
В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, налели от вечерта „мълчана вода“, т.е. налята мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце – сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни. Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на „буенец“. Мелодиите са строги, тържествени. Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак – китка или пръстен. Момиченцето, наречено „Еньова буля“, бърка в котлето и вади „късметчетата“. Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.
Старите хора разправят, че някога много, много отдавна в едно село двама луди-млади – Еньо и Стана, много се искали. Ката ден мислите на единия били при другия, а хлябът им не се услаждал, ако не успеят да се видят поне отдалеко. Но бащата на момичето друго бил решил и сгодил Стана на друго село. Вдигнали тежка сватба, сватове дошли Стана да вземат. Тръгнала девойката, че сватба се назад не връща, а когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката. Поболял се любимият й Еньо от мъка. Лежал е цели девет години, девет постелки изгнили под него. През това време капка дъжд в селото не капнала. Реката пресъхнала и настанал мор по хората и добитъка. На десетата година Еньовата сестрица взела от тъкачния стан кроеното, поставила на кръст точилката и с детски повес ги обвила. После го облякла с женски дрехи, с бяло го пребулила и отишла при Еньо. „Стани, Еньо, стани братко, рекла му тя, да видиш твоята Стана е дошла, булка да ти стане…“ Широко отворил очи клетият момък, усмивка грейнала на измъченото му лице, поизправил се с протегнати ръце и отведнъж издъхнал. Духнали силни ветрове, рукнали буйни дъждове. Раззеленили се нивята, заблеяли стадата, а момите песен запели. За любов и севда. Та оттогава останал обичай на Еньовден момите „булка“ да правят и песни да пеят за венчило и голям берекет. После „напяват“ пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а свирните и хората в този ден нямат край.
Именици: Енчо, Еньо, Янко, Янка, Янчо, Янаки, Яни, Янислав, Яна, Янина, Янита, Яница, Янис, Янаки, Яне, Янета, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диан, Диана и носещите имена на билки
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
