НЧ „Искра – 1860”, Общинска библиотека „Искра”, клуб „Орлица” към ТД „Орлово гнездо” и родолюбиви казанлъчани отбелязаха 165 години от рождението на композитора Емануил Манолов с музикално – поетична композиция „Музикално безсмъртие”. Събитието се състоя пред паметната плоча на Ем. Манолов в парк „Тюлбе”. Композицията започна с музикален поздрав на малките „Искрици” с ръководител Стефка Денева, които изпяха популярната песен „Хубава си, татковино”, а Виктор Миланов от театрална студия „М. Стоянова” също към НЧ „Искра -1860” рецитира стихотворение, посветено специално на композитора. Програмата продължи със слово на Веселин Шивачев, дългогодишен директор на музикалната школа и ученик на проф. Здравко Манолов. Христина Банова, почетен председател на клуб „Орлица” към туристическо дружество „Орлово гнездо”, разказа за грижите, които полагат за паметника на композитора.
Емануил Манолов е първият български професионален музикален композитор. Той е автор на първата българска опера – „Сиромахкиня“ написана специално за Казанлъшкия оперен театър.
Роден е на 7 януари 1858 или 1860 в град Габрово, а след това учи в Московската консерватория. Известно време работи като преподавател, а също и като военен капелмайстор в редица български градове. Други известни негови произведения са „Работнически марш“ и „Учителски марш“. Той е един от първите български композитори, които се занимават с писане на детски песни. Повечето негови произведения за деца за пръв път са издадени в сборника „Славееви гори.“ Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Учил е две години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория.
След Освобождението (1878) напуска родния си град, известно време остава в Свищов, където пее в хора на Георги Байданов. Известно време се спира в Букурещ и Одеса и се установява в Москва, където учи около 2 години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория и прави първите си композиционни опити. След обявяването на Сръбско-българската война (1885) се завръща в България, свири в духовия оркестър на I Софийски полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886 – 1888), по-късно пее в Катедралния хор на Г. Байданов в Пловдив. Капелмайстор на духовия оркестър на XXI пехотен полк в Асеновград (1890 – 1899), където записва народни песни, по-късно издадени в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. От 1899 до края на живота си е капелмайстор на ХXIII Шипченски полк, диригент на любителския хор и оркестър на читалище „Искра“ в Казанлък. Тук създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. В Казанлък е премиерата на първите две действия от „Сиромахкиня“ (1900).
Последвайте ни и в Телеграм
